ДОкументи за работа в англия

10 съвета как да кандидатствате успешно магистратура по изящни изкуства в Англия

date_range Saturday, 22 May , 2021 person_outline bookmark_border



Най-напред да ви поздравя с това, че рисувате и че не сте се отказали от този често нелек път да бъдете художник.

Разбира се, не е нужно човек да има магистратура, за да е художник, дори не е задължително изобщо да е учил изкуство (веднага се сещам за Франсис Бейкън и Анри Русо-Митничаря като едни от многото примери).



Но магистратура в Англия би могла да ви бъде полезна по много причини.

Разбира се, вие имате своите и нямам за цел да ви убеждавам. Но като човек, минал по този път, бих могла да спомена немалко предимства. Освен по-добрите възможности за работа и научна кариера, знанията, които ще получите са:

  1. Релевантни не само за английския, но и за целия западно-европейски пазар на изкуството
  2. Наученото ще ви помогне да се ориентирате в изискванията на галериите в международен план, т. е. да изградите по-успешна кариера като художник, изкуствовед или галерист
  3. Придобитите знания ще ви помогнат да разберете как функционират английският и европейският пазар на художествени творби, ще сте „вътре” в международните „разговори” в сферата на изящните изкуства и тенденциите в съвременното изкуство.

В общ план тези знания ще ви помогнат независимо дали след завършването възнамерявате да работите в България или в чужбина. (Аз лично и небезпристрастно се надявам това да е България, за да се развива нашето изкуство). Във всеки случай, надявам се моите съвети да са ви от полза да кандидатствате успешно в университета, който сте си избрали.

Малко повече за мен: Аз завърших магистратура по изящни изкуства в Университета на Саутхямптън (University of Southampton) през 2011 г. Творбите ми по време на следването бяха най-вече картини, изпълнени с маслени бои, а темите им бяха свързани с България. След това спечелих стипендия за докторантура и продължих в същия университет, където завърших изследването си тази есен. Отново с тема, свързана с България и българското изкуство. Заради този опит искам да споделя с вас някои съвети, които вярвам, ще са ви полезни, ако решите да кандидатствате магистратура с изящни изкуства в Англия.

1. Изберете най-подходящия за вас университет

Най-напред разгледайте в детайли класациите за университети (http://www.topuniversities.com/ например, или класацията на New York Times – https://www.timeshighereducation.com/world-university-rankings/2015/world-ranking#!/page/0/length/25 ), вижте кои са на първите места, тъй като следването в някой от водещите или по-напред в класацията ще ви осигури по-добри шансове за работа след завършване на магистратурата. Ще се запознаете с различни критерии, според които е съставена /направена класацията, например шанс за намиране на работа или добри оценки, дадени от студентите за университетите. След като се ориентирате в това кои са най-напред в класациите, разгледайте внимателно интернет страниците на всеки избран от вас университет . Вижте в секцията „настоящи студенти” дали има творби подобни на вашите. Безспорно повечето университети подкрепят разнообразието, но обикновено си имат определена насока на преподаване, например предпочитат фигуративно или абстрактно изкуство, или подкрепят повече видео инсталации… Предпочитанията на университета не спират до формите или изразните средства на творбите, обикновено университетът си има насока и от гледна точка на теории за изкуството, например изкуството като себе-изразяване, или като начин да се промени обществото, или като изкуство за самото изкуство, най-грубо казано. Творбите на настоящите студенти в университета ще ви помогнат да се ориентирате в това дали вашето изкуство би било близко до тяхното, респ. дали преподавателите ще ви приемат по-бързо или ще сте в постоянна опозиция с тях по време на занятия.

2. Изпратете всички, ама наистина всички документи, които университетът изисква

Уви, досадно събиране и превеждане на документи, но няма как. Постарайте се да изпратите всички необходими документи, тъй като липсата дори и на един от тях може да прекъсне пътя ви към успешното кандидатстване. По времето, когато аз кандидатствах, се изискваше:

  1. Диплома от средното образование
  2. Диплома за бакалавърска степен (и двете дипломи трябваше да са преведени на английски и легализирани, което ми отне доста време, около 2-3 месеца. Вижте изрично какво пише в сайта на университета, който сте си избрали, тъй като може и да не се изисква легализация.)
  3. Сертификат за владеене на английски език
  4. Портфолио с избрани творби.

3. Помислете теоретично

Структурализъм, пост-структурализъм, марксизъм, психоанализа, семиотика, деконструктивизъм, пост-колониализъм… Сигурна съм, че повечето от вас са запознати с тези термини. Избирайки да учите магистратура в Англия, ще се наложи да ги разбирате и ползвате често. С радост можем да споменем, че и български изследователи като Цветан Тодоров и Юлия Кръстева са допринесли много за развитието на тези теории. Не ми се ще да забравяме това, все пак всеки един от вас може някой ден да даде своя принос в обогатяването на тези теории с творбите си, а защо не и с теоретични текстове. Желая ви го от сърце!

Но да се върнем към по-скромната ни, но важна цел с кандидатстването сега. Бих ви препоръчала да прочетете книги като “Methods & Theories of Art History” от Anne D’Alleva. Би било добро упражнение за английския ви, а и ще ви запознае с темини, които, повярвайте ми, ще се наложи да използвате много по време на магистратурата. Познаването на тези теории ще ви помогне не само да създадете оригинални творби, но и да придобиете по-ясна представа как те ще бъдат приемани, интерпретирани и коментирани по изложби или в контекста на университета. В същото време задълбоченото познание на тези теории изисква огромно усилие, време и усилено мислене, затова бих ви посъветвала, след като прочетете тази или подобни книги, да изберете критическа теория, която ви е най-близка, която смятате, че отговаря най-точно на вашите разбирания за изкуството, а и, тъй да се каже, за живота, тъй като тези теории поставят въпроси далеч надхвърлящи границите на изкуството. След като изберете най-близката ви теория, съсредоточете се върху текстове в нейните граници. В посочената по-горе книга ще откриете много полезна библиография, която ще ви насочи към основните автори за всяка от тези теории в изкуството, ползвани днес.

4. Speak English, please

Това беше едно от най-трудните препятствия за мен по пътя към магистратурата. Не бях учила английски в училище (избрах френски, но и него не го научих много, в Художествената гимназия езиците не бяха приоритет за мен)… затова трябваше да се подготвя за изпита IELTS с курсове. Костваше ми доста труд и едно лято, в което всяка вечер след работа правих поне по 2-3 часа упражнения и подготвях диалози на английски, но си струваше. Така че ви съветвам да не се обезкуражавате дори и да не сте учили английски в училище. Отделете необходимото време, четете внимателно изискванията на всяка една от задачите на изпита и ще се справите. Може да изберете и изпита Cambridge, ако смятате да продължите след това с още учене, тъй като IELTS е валиден само за 2 години, а Cambridge доживот. На мен лично IELTS ми беше достатъчен. За специалностите в областта на изящното изкуство изискваха 6.0 средна оценка, но проверете за всеки случай отново на сайта на университета, който сте избрали за техните конкретни изисквания.

Да не забравя да добавя, че английския език и съответните термини от областта на изящните изкуства ще ви трябват и за писмените задачи по време на магистратурата.

5. Подгответе внимателно портфолиото си (или за .jpg и .pdf-а с любов)

Изберете до 20 от творбите си (или различен брой, ако университетът изрично указва колко). Повече от 20 произведения оценяващите избягват да разглеждат, все пак получават много документи всяка година. Помислете за това как се свързват една с друга, в какви теми бихте ги обединили. После направете портфолиото си според тези теми като отново помислете за логични връзки между творбите – в каква поредност да ги подредите, как бихте искали оценяващите да ги разглеждат? Не забравяйте да изрежете фона около картините, както и рамките им, освен ако те не са замислени като важна част от творбата. Ако не умеете да работите с Photoshop помолете някой да ви помогне. Не забравяйте също така да добавите заглавие, техника, размери и година на създаване под всяка творба. Гледайте да няма правописни грешки – много държат на това, затова може да включите приятели, близки и роднини или дори квалифицирани преводачи в редакторската дейност. Помислете за дизайна на портфолиото, добре е да не е твърде претрупан, за да не пречи на възприемането на творбите. Не залагайте на твърде завъртяните шрифтове дори и да ви харесват (моля, забравете за Comic Sans :)), важни са творбите ви в този момент, останалите елементи трябва само да ги подпомагат. Е, ако правите видео инсталации, задачата ви е по-лесна – просто трябва да ги запишете на диск. Но отново обърнете внимание на детайлите – дискът да е ясно и точно озаглавен и да върви без проблеми с програми като Windows Media Player и Quick Player (много от университетите в Англия работят с Mac).

6. Бъдете искрени в изкуството, което правите

Защо споменах в началото, че моите творби са свързани с България? За да ви посъветвам да рисувате, правите инсталации или перформанси по теми, които са ви близки и ви вълнуват същински. Това винаги си личи! По друг начин казано, запитайте се първо какво на вас би ви харесало, а не кои творби биха се харесали на преподавателите. Не се притеснявайте, ако искате да правите само картини с маслени бои или акварел например. Аз попаднах в курс, където повечето от студентите работеха върху инсталации и пърформанси. В началото се чувствах старомодна с моите картини, изпълнени с класически техники с маслени бои върху платно. После един от преподавателите ме убеди, че не трябва да ми пука за това, и че картините, както и другите „традиционни” (в коя и чия традиция?) похвати могат да бъдат също така съвременни, като пърформансите, видео или каквито други инсталации. И накрая на курса, на финалната изложба, моите старомодни творби бяха оценени най-високо в сравнение с останалите и завърших на първо място. Важни са концепциите, обясни ми преподавателят, и това как те се свързат със средствата, които си подбрал. Т. е. добре е да умеете да обясните защо сте избрали тази техника, точно тези специфични изразни средства и как те помагат да разработите темата и концепцията, които искате да представите. Помислете за това, а после оставете творческото ви въображение да се развихри.

7. Вярвайте в творбите си

Кандидатстването в чужбина е свързано с толкова нови изисквания, за които човек не е подготвен, че понякога може да е стресиращо, може да се почувствате несигурни в това, което рисувате. Аз лично дълго време се питах кои творби да изпратя, кои са най-подходящи… Моят съвет е да не се колебаете, да вярвате в творбите си и в темите, които сте избрали. Не приемайте методите на работа на успелите и продаващи се художници като единствено верните, вие можете да откриете свои, различни, а защо не и по-добри! Това, че Деймиън Хърст продава акули във формалин за милиони не означава, че трябва да се впуснете да препарирате риби, за да се харесате на преподавателите. Вашите творби със сигурност са различни, имат си свой визуален език и оригинални образи и от вас зависи да ги развиете по най-добрия начин.

8. Приемете критика

От друга страна, не се плашете от критика. Попитайте свои настоящи преподаватели в университета или художествената гимназия, художници, критици, приятели и любители на изкуството за мнение относно творбите ви. Помислете доколко техните прочити съвпадат с вашите идеи, дали сте успели да изразите това, което сте искали? Дали може да подобрите нещо? Може само един детайл да е нужен, за да изглежа творбата ви по-завършена или по-цялостна?

9. Бъдете безкомпромисни

Не забравяйте вие самите да мислите критично върху творбите си, все пак сте първия си и най-запознат техен зрител. Кои изразни средства биха били най-подходящи за идеите ви? А може би сте избрали опитът ви с определени цветове или материали да ви води? Това не пречи да бъдете критични към процеса и крайния резултат на всяка картина или инсталация. Не оставяйте творбите си незавършени само защото не ви се занимава, преподавателите в университета са специалисти и веднага ще забележат небрежно отношение. Положете повече труд, отколкото сте планирали, но не и по-малко и изпращайте завършени и така да се каже, изпипани творби.

10. Потърсете стипендии

И.. един допълнителен съвет за тези, които успеят да влязат успешно в университет – проверете за стипендии! Аз лично разбрах, че такива съществували чак след като завърших, но вие имате този шанс по-рано, не го пропускайте! Има много неправителствени организации, които подпомагат млади творци, така че търсенето си заслужава.

Искрено се надявам съветите ми да са ви били полезни. Дано да успеете да влезете в университета, който сте избрали и впоследствие да се утвърдите като успели и известни художници в международния свят на изкуството. Желая ви го лично като на талантливи художници, а и като на български творци, които могат да представят нашата страна с качествено, искрено и оригинално изкуство. Мисля, че нашето изкуство само би спечелило от диалога с чуждото, било то „западно” (с цялата условност на термина), руско, китайско или японско такова. Познавайки разнообразието на международния „разговор” на творби по-лесно ще можем да намерим собствения си „глас” в него.

д-р Нина Панчева-Киркова

Dr. Nina Pancheva-Kirkova

University of Southampton

Winchеster School of Art

ninapancheva.info

BG Media London


Източник : Alex Development | Фотокредит : BG Media London

Реклама

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook, Twitter,Google+ или да използвате нашия RSS канал за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.

Спонсорирани публикации