ДОкументи за работа в англия

14 април 1205 година – цар Калоян разбива кръстоносците

date_range Saturday, 14 April , 2018 person_outline BG Media London bookmark_border Етикети
equalizer 2896 Прегледаcomment Коментари
BG Media London

На 14 април 1205 г., край Одрин цар Калоян разбива могъщата латинската войска.

На бойното поле българският цар излиза начело на 40 хилядна българска армия – пехота, стрелци и конница, подкрепена от 14 000 кумани.



Срещу войните ни се изправят десетки хиляди западноевропейски нашественици.

Кръстоносците са предвождани от елита на европейското рицарство – над 300 тежко въоръжени и бронирани конници, аристокарти предимно от Франция.

Френският рицар и летописец Жофроа дьо Вилардуен пише, че по-голямата част от рицарите, всеки със своя отряд, както и всички венецианци, настъпват след куманите и попадат в устроената им от българите засада. Посочват се имената на някои изявени рицари, взели участие в битката: император Балдуин, граф Луи дьо Блоа, епископ Петер от Витлеем, Стефан дьо Перш, Рено дьо Монтмирел, Матей дьо Валинкур, Робер дьо Ронсоа, Жан дьо Фрез, Валтер дьо Нйойи, Фери дьо Йеррес, Жан дьо Йеррес, Юстас дьо Юмонт, Жан дьо Юмонт, Болдуин дьо Нйойи, граф Жерар от Ломбардия, Одо дьо Хам, Жан дьо Мазерол и др. Според Вилардуен в битката взема участие целият контингент на венецианците, начело със самия дож Енрико Дандоло.

Ход на бойните действия

На 13 април Калоян изпраща куманските конници на разузнаване и пробна атака срещу рицарите. Куманите изненадващо нападат лагера на Балдуин и рицарите с ярост се нахвърлят върху нападателите, които веднага се оттеглят в привидно бягство. Започва дълго преследване, с което Калоян успява да подмами голяма част от рицарите да напуснат лагера си. Тогава внезапно куманите се обръщат назад и започват да обстрелват със стрели латинците, които понасят тежки загуби – убити и ранени са много хора и бойни коне.

Осъзнали своята безразсъдност, рицарите решават да чакат нападението на българите и да не напускат завзетите позиции. Решението на Балдуин е да започне битката едва след като всички рицари, оръженосци и войските им се подготвят подобаващо за сражение. Планът на Балдуин е това да стане след наближаващия Великден.

Калоян подготвя засада, като за да затруднят атаката на латинците българите изкопават ями (т. нар. „вълчи ями“), които да представляват препятствия за движението и бойния строй на тежката рицарска конница. В засада Калоян поставя пехотата, а в резерв – тежката конница, която да се включи в боя в случай че пехотата започне да отстъпва. Леката куманска конница получава задача да подведе рицарите към мястото на засадата.

Същата вечер император Балдуин свиква военен съвет с участието на бароните и водачите на Четвъртия кръстоносен поход. Съветът решава при нова атака да не се преследват куманите, а да се построят латинските войски в боен ред пред лагера.

В четвъртъка след католическия Великден, 14 април 1205 г. по време на тържествената меса отряд лека куманска конница напада стремително рицарския лагер със стрели и силни викове и завързва сражение. Вбесените от това светотатство рицари грабват оръжието, качват се на конете си и започват да се построяват за битка. Противно на взетото от военния съвет решение, отрядът на граф Луи дьо Блоа не изчаква останалите, излиза от лагера и се впуска в преследване на по-бързата от рицарите куманска конница. Така отрядът му, а след това и цялата рицарска армия, попадат в поставения капан.

Леката куманска конница дори на няколко пъти спира, изчаквайки приближаването на рицарите, започва мним бой и пак се оттегля. Това продължава, докато достигат мястото на засадата, което е устроено в дол сред хълмиста местност. Минавайки покрай подготвените ями, куманите се обръщат към преследващите ги рицари, уж готови за бой. Когато тежката рицарска конница ги атакува в характерния за рицарите боен строй и галопиращ щурм, много от конете падат в ямите заедно с рицарите. Това спира атаката и внася смут сред латинците. През това време поставената в засада българска пехота излиза от укритията си и обкръжава рицарите.

Когато Балдуин пристига с останалите си 200 рицари, вече е твърде късно. Опитите му да пробие обръча на обкръжението и да се притече на помощ на граф дьо Блоа остават напразни. Виждайки това, Калоян на свой ред атакува с тежката си конница и обкръжава Балдуин и неговия отряд. Така рицарите биват изолирани в две отделни по-малки групи. С разпокъсан строй, обкръжени и неспособни да си съдействат, рицарските отряди биват напълно разбити. За целта българите използват успешно ласа и специално приготвени дълги копия, завършващи накрая с куки, с които лесно свалят рицарите от конете им и след това ги довършват с мечове, чукове и брадви.

Въпреки всичко, сражението е тежко и продължава до късно вечерта. Основната част от рицарската армия е унищожена. Рицарите са напълно разгромени, а императорът им – пленен и отведен в Търново. Нанесен е съкрушителен удар на едва създадената Латинска империя.

Източник: Национален Репортер


Източник : | Фотокредит :
Реклама

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook, Twitter,Google+ или да използвате нашия RSS канал за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.

Коментирай с Фейсбук

Спонсорирани публикации