Български за чужденци – забавни грешки и Немеца, изгубен в превода

“А бе, Немец, к’во ще кажеш за България?” е коментарна колона на германеца Кристофер Неринг специално за “Дневник”.

Представяме текстовете му така, както ги е написал на български.

Гутен таг, България! Немеца е. Нали Ви обясних, какво-що Ви пиша? Оригинален, 100%-ов германец съм аз де, пиша за случките ми у България и как ги виждам аз нещата. И това пиша на Български – с грешки, сленг и на шопски. Ама защо така?

“А бе, Немец, защо говориш Български, бе?” Колко често съм чувал този въпрос? Не мога да кажа вече. Честичко, по 2-3 пъти на ден, за няколко години. Но ми писна! Ето най-често задаваните въпроси към българоговорящия Немец:

“Абе, Немец, защо говориш Български, бе?”

“А бе, Немец, всичко ли разбираш?”

“А бе, много ли беше трудно да учиш Български? Чух, че Българският бил труден за чужденци.”

“Много ли ти беше трудна българската азбука?”

“А бе, кой те е научил така на шопски, бе?”

“А бе, Немец, защо пишеш така, бе?”

Ето и отговорите, които обикновено давам (понеже въпросите са ми станали скучни, все повече и повече се отклонявам и отговарям и аз с въпроси). Върху последните два въпроса ще се спра в следващата част на поредицата:

“Защо говориш Български? – Учил съм го. А ти защо говориш Български?”

“Всичко ли разбираш? – Ми, зависи кой говори и колко зъби има в устата.”

“Трудно ли ти беше? – Ми, в началото – да. Ама след 2-та бира вече върви.”

“Трудно ли ти беше да учиш българската азбука?” – Този въпрос и у Немция често ми се задава. “Да бе – азбуката да е най-трудното при езикоучене….30 знаци все ще ги учиш за един месец, както и другите деца в първи клас…Азбуките били трудните, ццц…има 30 знаци и милиони думи – кое мислиш е по-трудното за учене?”

И тъй, к’во да Ви кажа? Историята е кратка и скучна. Учих Руски и Български в университета у Немция, дойдох в БГ, живях тук 2 години и ходих на едни курсове. Точка. Много интересно.

Интересно беше само на един летен семинар по Български, дето ходих в едно село преди София. Щом мен така разпитвате как, защо и откъде накъде съм учил Български, не можете да си представите този летен семинар: 30 ученици от целия свят и 20 рускини (немаше нито един руснак). Значи работата бе ясна. Всички ги гонят съветските каки и никой не учи, най-малко рускините.

Ама най-зле беше пеенето. Да, така е, братко – карат чужденците там да пеят български народни песни. Мамка им, нема да им простя никога!

Едва ли има нещо по-тъжно от една група нахъсани харвардски студенти, които се опитват да изпеят “Македонско девойче” всяка вечер. Добре че успях да се скрия зад една група от руски каки. Урока по пеене и без това бях минал още у Немция неколко седмици преди да замина за България. Бях поканен да пея “Върви, народе възродени” при тържеството на едно българско студентско дружество у Немция на 24-ти Май.

Не мога да пея, братле, ама никак! Защо го направих? Реших, че ако успея да го направя вече нема за какво още да се притеснявам у БГ. Изпях го заедно с едни скици и публиката беше така средно доволна (което за български стандарти си е бая, да ти кажа). Ама успях и след това не се притесних повече. И също така не пеех повече.

Само за един много притеснителен случай се сещам: Гостувах няколко седмици у родителите на един мой приятел, докато си намеря апартамент. Ставам сутрин и срещам майка му в кухнята. Тя ме пита как съм спал и аз исках да отговоря, че съм се събудил. Ама вместо това, излезе: “Еми, нещо се ВЪЗбудих и станах”. Жената ме погледна странно , ама аз мислех, че въпросът е решен и си налях кафе. И то по гащи. Хитричко е, да ви кажа, разликата между събуждам и възбуждам са само две буквички…. много е труден тоя Български, к’во ще кажеш?

Айде, а в част втора ще разберете, как така на диалект и разговорен Български ви пиша. Изчакайте скоро.