ДОкументи за работа в англия
Коронавирус Brexit

Борис Джонсън трудно ще вдигне британската икономика

date_range Saturday, 15 February , 2020 person_outline BG Media London bookmark_border Етикети ,



Талантът на британския премиер Борис Джонсън за бомбастични фрази – миналогoдишните „да приключим с Brexit“ и „да разгърнем британския потенциал“ последваха брилянтния лозунг от 2016 г. „да си върнем контрола“ – е на път да се сблъска с реалността на икономика и държава, изправени пред големи предизвикателства и обект на строги ограничения, пише Мартин Уулф за Financial Times.



И така, какво се случва сега?

Успехът на консерваторите в убеждаването на избиратели, които дълго са били лоялни към лейбъристите, да гласуват за тях на изборите през декември беше забележителен.

Но да се накара този нов източник на подкрепа да чувства, че е спечелил от избора си е друг въпрос.

Инвестиционните решения на правителството сега ще се основават на нови правила, които имат за цел да пренасочат фокуса към подобряване благосъстоянието на хората, живеещи в по-бедни райони и да намалят разликата в производителността между регионите. Но британските правителства се опитват да ребалансират икономически регионите от десетилетия, особено при последното лейбъристко управление. В голямата си част те се провалиха заради основателни причини. Тези разделения са дълбоки.

Както обясни Пол Колиър от Оксфордския университета в „Бъдещето на капитализма“, мощни сили предизвикаха икономическия разлом между процъфтяващите метрополиси и затруднените провинциални градове във Великобритания и други страни с високи доходи. Най-сложните и печеливши икономически дейности сега се задвижват от икономиката на агломерациите – по-точно от концентрацията на високо образовани и талантливи хора.

Затруднените малки градове са противоположната страна на тази картина. Не е изненадващо, че регионалните различия в производителността сега са най-големите от един век. Възможно е публичният сектор да инвестира повече. Но превръщането на тези разходи в устойчиво динамични икономики е друг въпрос.

Скорошен доклад на Resolution Foundation за новите зони, които гласуваха за торите засилва безпокойството. Той открива, че тези райони се състоят от градове с бавнорастящо и неподвижно население и сравнително ниски нива на образователна квалификация. Истинското издигане на по-високо ниво ще бъде много трудно, ако не и невъзможно.

Контекстът ще го направи още по-трудно. Вдигането на нивото изисква повече разходи. Правенето на хората по-доволни в излязлата от ЕС Великобритания също ще зависи от показното прекратяване на строгите икономии. Правителството ще бъде подложено на натиск да харчи повече за здравеопазване, училища, местни услуги, социални грижи и подкрепа за бедните семейства. Ако обаче мрачните прогнози на Английската централна банка се сбъднат, финансовият министър може да се сблъска с текущ фискален дефицит от над 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт през 2022-23 г. вместо с излишък, какъвто съвсем скоро беше поставен като цел.

Очевидният отговор би бил повишаване на данъците. Но по време на изборите консерваторите обещаха да не увеличават ставките на данъка върху дохода, данъка върху добавената стойност или осигуровките. Те се мъчат как да намерят начини за повишаване на данъците поетапно – като променят данъчната приспадаемост на пенсионните вноски, например. Би било по-разумно да се приеме, че при застаряващо общество със значителни социални нужди е необходим постоянно по-висок дял на данъците от БВП (все още сравнително нисък в сравнение с европейските държави). Най-добрият начин за това е чрез повсеместно увеличение на данъците.

Алтернатива е да се задлъжнее малко повече. При сегашните ниски номинални и реални лихвени проценти това има някакъв смисъл, при условие че самото заемане е безопасно дългосрочно. Разбира се, правителството лесно би могло да оправдае увеличените заеми за капиталови разходи с висока възвръщаемост.

И все пак основният източник на по-големия просперитет и по-високите фискални приходи трябва да бъде по-бързият икономически растеж. Тук има две притеснения. По-голямото от тях е безпрецедентно слабата производителност след финансовата криза през 2008 г. Тя трябва да се подобри рязко. По-малкото притеснение, но все пак значително, е самият Brexit. Ще продължим да пием отрова от тази чаша, тъй като най-важните търговски отношения на страната са сериозно нарушени. Идеята, че Brexit ще разгърне потенциала на Великобритания, не е нищо повече от фантазия.

Саджид Джавид, бившият финансов министър, пожела да повиши темповете на икономически растеж до 2,7-2,8 на сто годишно. Това би било приятно. Но той нямаше представа как да го направи. Най-важната трансформация трябва да бъде в частния сектор, където инвестициите са ниски, а ръстът на производителността – отчайващ. По-вероятно е растежът да бъде под 1,5% в средносрочен план.

Това правителство иска да осъществи твърд Brexit, да премахне икономиите, да обедини нацията, да вдигне по-малко успешните региони и да създаде нов икономически динамизъм. Но икономическият тренд е неблагоприятен, фискалната позиция – слаба, регионалните различия – вкоренени, а Brexit – навреждащ. Гръмките лозунги няма да решат нищо от това. В крайна на краищата реалността е сурова.


Източник : Инвестор | Фотокредит : Google

Реклама

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook, Twitter,Google+ или да използвате нашия RSS канал за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.

Спонсорирани публикации