ДОкументи за работа в англия
Brexit

Брекзит не е комедия!

date_range Sunday, 24 March , 2019 person_outline BG Media London bookmark_border Етикети


В последните месеци много хора намират забавление в казуса „Брекзит“. Колко са смешни британските управници – та те нямат никаква идея какво правят!



Изобщо, най-доброто комедийно шоу, произвеждано на Острова!

Съвсем не искам да твърдя, че британското правителство изигра картите си гениално.

Истината обаче е, че Брекзит е сложен, многопластов процес, който засяга множество интереси, и само политически илитерат би бил изненадан, че е толкова труден за осъществяване.

В историята са се сключвали и разпадали огромно количество съюзи, договори и съглашения. Но ако едно време в Европа е било практика просто да заколяш противника си или да станеш от масата и да се разправяш с подробностите по-късно, то днес политическият свят и в частност дипломацията налагат лавирането сред сложни правни норми, за чието съществуване понякога знаят малцина, и множество интереси, които често не могат да бъдат съгласувани.

Самата Белгия, която е сърцето на Европейския съюз, преживява криза след криза в правителствената си власт. Още през 2007 г. на Белгия ѝ отне 196 дни да сформира коалиционно правителство. В периода 2010-2011 г. държавата остана без правителство за цели 541 дни, което все още е рекорд в това отношение. Правителството им отново се разпадна през декември 2018 г., като в момента премиерът Шарл Мишел няма мнозинство в парламента.

Продължителен и сложен процес е било и самото приемане на Великобритания в съюза. На кандидатурата на държавата е наложено вето от френското правителство два пъти – през 1963 г. и 1967 г. Дадена е „зелена светлина“ едва през 1969 г., а през 1973 г. Великобритания тепърва влиза в Европейската икономическа общност. Лейбъристката партия тогава е била изключително недоволна от договорените условия и е застанала твърдо против процеса. Казусът е решен с референдум през 1975 г., когато 67% от британците гласуват за еврочленство. Целият този период е наситен със сложни преговори, уговорки, компромиси и инат. Звучи ли ви познато?

Отделянето на колониите от бившата Британска империя също е бил дълъг и сложен процес. Имало е явни страхове, че, веднъж напуснали, колониите на Обединеното кралство е нямало да се справят с реалностите на самоуправлението си. Постигането на политическата независимост на Канада става на малки стъпки и отнема около век. Тогава също е имало противници на идеята, а самият процес също е бил изключително комплексен и изпълнен с несигурности. Надали някой от сатиризиращите Брекзит сега биха се присмели по същия начин на политическите развития тогава обаче. Защото въпросът е принципен.

А такъв е и казусът Брекзит – колкото и на много хора това да не им харесва. Това е и което Брекзит представлява по същество – стандартно политическо решение на една държава да напусне съюз, в който вече не вярва. И дори един процес да трябва да се случи на цената на временни неудобства, опитът от историята ни показва, че великите държавници не са велики, защото се страхуват от всеки пряк резултат от своите действия, а защото мислят в дългосрочен план и следват принципи.

Но тук играе роля и друг важен елемент от съвременната политическа действителност – новите технологии. Те предлагат платформа на редовите граждани, чрез която да дават обратна връзка и да изразяват основателна критика към управляващите. В същото време обаче се превърнаха в оръжие в ръцете на противниците на процеса, което те използват да сатиризират и преекспонират ненужно всяко негово развитие, както и да оказват огромно напрежение върху главните лица, които го движат. И това често отдалечава политиците от основното им занимание – да правят политика с поглед в бъдещето. Те предпочитат да правят отстъпки и временни компромиси, само за да задоволят вечния си съдник в лицето на публиката.

За съжаление европейските лидери бързо се научиха как да използват това за свои собствени дивиденти. Пример за това е скорошната реч на първия вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс в Европейския парламент, в която той обвини британските евродепутати, че не взимат предвид мнението на 16-те милиона британци, които са гласували за оставане в съюза. Че европейската дипломация била точно за това – да се зачита позицията на малцинствата. Че се борят за напразна фалшива надежда, наречена „суверенитет“, на цената на работните места на гражданите на Острова.

„Понякога се чудя: г-н Фараж отишъл ли е в Съндърланд да говори с работниците в завода на Нисан да им каже: „Може да ти струва работата, но аз ще постигна моята въздушна кула, наречена „суверенитет“ – направил ли е това?“

Самите те не взимат предвид опасността от думите си и подтика им да бъде пренебрегнат резултата от референдума. Вместо да изпълнят дълга си и да се договарят по същество, те се обръщат към проевропейски настроените хора, за да увеличат разделението в британското общество. По време на речта му британският евродепутат Дейвид Кобърн обаче се провикна с думите „Свободата е незаменима!“ Макар това да предизвика негативна реакция сред повечето евродепутати в пленарната зала, истината е, че – да, г-н Тимерманс, Брекзит е въпрос на принципи.

Все още си спомням деня на референдума – тогава живеех в Шотландия и отидох с тогавашния ми шотландски приятел и родителите му да гласуват. Те гласуваха против оставането на Великобритания в ЕС. Хората, от чието семейство бях част, и които бяха изключително любопитни и приемащи спрямо културата ми. След това казах на колегите си какво се беше случило и те бяха потресени, че все още съм с него – та нали аз съм имигрант, а той фактически е гласувал да бъда изхвърлена. Но той всъщност бе по-съгласен да се премести в България, отколкото Великобритания да остане в съюза.

И пак достигаме до разковничето – политиката е въпрос на принципи. Или искаш страната ти да е част от една организация, или не. Или оставяш временните неудобства да оказват влияние върху решенията ти, или правиш политика с поглед към бъдещето. Или се огъваш под натиска на тълпата, или изпълняваш политическия си дълг.

Отговорът на противниците на Брекзит би бил, че дългът им е да се възпротивят на подобно очевидно негативно решение. Но истината всъщност е, че никой не знае дали Брекзит е за добро или за зло. Ако европейските лидери смятат, че вместо да извършат необходимите реформи, за да направят съюза по-привлекателен за членовете му, е по-добре да насилят една държава да остане в него, за да „научат“ останалите – то те са далеч от истината. Нима искат държавите членки да се чувстват притиснати да останат, само защото ги е страх от последствията? Нима искат Великобритания да остане, само защото няма друг избор? И ако държавите наистина искат да напуснат, а не могат, не би ли довело това до разрушаване на съюза отвътре?

За самата Великобритания каквито и да било прогнози са твърде смели. Социолозите бяха сигурни, че Хилъри Клинтън ще стане президент на Америка, както и че самият Брекзит няма да се случи. Икономистите също често правят грешни преценки – дори изследователи от Кеймбридж смятат, че към момента икономистите съвсем не са неутрални и преувеличават в кошмарните си прогнози за последствията от Брекзит. Но истината е, че в бъдещето на държавата има прекалено много променливи.

Което ни води до един-единствен извод и той е, че подобна убеденост може да има само човек, който горещо иска да я има.

И че подобно осмиване на един нормален политически процес е нищо повече от опасен опит той да бъде саботиран.

BG_Media_London


Източник : Интернет | Фотокредит : Google

Реклама

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook, Twitter,Google+ или да използвате нашия RSS канал за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.

Спонсорирани публикации