Британският пъб ….. „другото вкъщи“

Започвам с уговорката, че обожавам пъбовете.

Преди няколко месеца, когато за пръв път дойдох в Лондон, тръгнах на лов за пъб. Не си мислете, че с ловуването съм използвала неточна дума, когато става въпрос за всеизвестните английски кръчми. Ще кажете – на път и под път пъб.

Много исках да попадна на страноприемница сякаш е от времето на монасите, които предлагали подслон, храна и пиво на пътуващите.

Дали пък не очаквах да видя и онази таверна от времето на царуването на Елизабет I, която всъщност предлагала вино и се различавала съществено от „къщата на бирата“….Или пък пъб от ерата на дирижаблите, която бележи просперитета му.

Пъбът, който се превърнал и в център на търговия, място за срещи на адвокати и търговци, когато репутацията на собственик на пъб била невероятно покачена. А може би и пъб, от времето, когато взима надмощие дори продажбата на джин.

Нещо такова ми се въртеше в главата през цялото време и все търсех точния пъб. В един ми хареса едно, в друг друго, но все нещо не ми достигаше.

И се сетих какво. Какво е пъб? Идва от Public House. Това добре. Място за срещи на приятели, познати, колеги, да обмениш някоя клюка, да обсъдиш мача, да сключиш сделка, да празнуваш, да играеш карти или просто да си починеш от напрегнатото ежедневие. А, и да изпълнява старото си предназначение – да се консумира алкохол.

Ето и резултата от обхода и разсъжденията ми. По-малко пъбове, повече места, където можеш да пиеш.

По традиция британските пъбове, съшо като френските кафенета, не са просто питейни заведения. Редовните клиенти ги наричат „другото вкъши“. Социални институции, сплотяваши общостта. За съжаление стават все по-малко.

Направих си труда да разуча историята. Един от защитниците на пъбовете твърди, че упадъкът (малко силна дума за мен) се дължи на промени във вкусовете, икономиката и законите. Ако по-рано повечето британски ‚локали“, както ги наричат, били собственост на пивоварни, то сега контролът е в публични компании.И те, пак според защитниците, правят промени и погазват традициите, променяйки пейзажа на кръчмите.

Разхождайки се из Лондон, не може да не се забележат десетките Викториански пъбове или техните днешни варианти. Въпреки всички промени, те носят миналото. Харесвам идеята за среща там, харесвам разговорите, харесвам духа на британския пъб.

Той е истинска класика –като fish & chips-a , 5o’clock tea и футбола.

Пъбът – една британска кръчма, която е неизменна част от своеобразието на Острова.

Обожавам пъбовете.

Филипина Храброва за BG Media London