Европа ще съжалява, ако открадне финансовия бизнес на Лондон

Излизайки от Европейския съюз, Великобритания предостави на бившите си партньори в лицето на Европейския съюз златна възможност: да се възползват от част от доходоносния бизнес с финансови услуги, който Лондон отдавна доминираше.

Това е изкушение, на което европейските служители е добре да не се поддават, пише в редакционен коментар Bloomberg.

Сключената в последния момент сделка за Brexit през декември остави без отговор много важни въпроси, включително кое е това, с което ще се замени свободният достъп до пазарите на ЕС, от които някога се ползваха финансовите компании на Великобритания.

Двете страни се стремят да постигнат някакво споразумение до март. Междувременно базираните във Великобритания фирми не могат да предоставят редица услуги на клиенти от ЕС, включително кредитни рейтинги и търговия с акции и деривати.

Търговията с акции на базираните в ЕС компании вече е прехвърлена почти изцяло в Париж и Амстердам.

Лесно е да се види загубата на Обединеното кралство като справедлив резултат: искахте да излезете, така че сега понесете последствията, посочва Bloomberg.

Тази седмица Европейската комисия разкри план за засилване на международната роля на еврото, намаляване на зависимостта от ненадеждни външни лица и осъществяването по-голяма финансова дейност в регулаторната си рамка.

Има причина Лондон да се превърне в глобален център: концентрирането на дейност на едно място има много предимства. Търговията е по-евтина и по-ефективна. Компаниите могат по-лесно да постигнат икономии от мащаба. Принудителното преместване към континента ще спечели на ЕС някои работни места, но също така ще навреди на клиентите и инвеститорите, които печелят от лондонския ефект на агломерацията. Да не говорим, че ЕС, със своите слабо капитализирани банки и непълен финансов съюз, е недостатъчно подготвен да се справи с това, допълват коментаторите.

Без съмнение с времето ЕС ще развие сравнително предимство в определени области особено ако успее да създаде по-дълбок политически и икономически съюз. Но бъдещите победители и губещи трябва да се определят чрез конкуренция, а не чрез ненужни бариери пред търговията.

Решението не е трудно. ЕС и Великобритания трябва взаимно да предоставят на фирмите си пълен достъп, стига техните регулаторни режими да останат приблизително еквивалентни. Двете страни вече са постигнали временни сделки за еквивалентност в няколко области, при които преходът от Великобритания към континента можеше да застраши финансовата стабилност. Такива споразумения трябва да се направят постоянни, да се разширят до възможно най-много услуги и да се засилят, за да се гарантира, че ЕС няма внезапно и едностранно да отмени достъпа. В замяна на това Обединеното кралство трябва да даде уверението, че няма да отслаби неправомерно разпоредбите в опит да привлече определени бизнеси.

Накратко целта трябва да бъде запазване на търговията толкова свободна, колкото беше, когато Великобритания все още беше част от ЕС. Ето защо на първо място щеше да е най-добре за всички засегнати, ако Великобритания не беше предприела