Кога данъчните ще се заинтересуват от вас?
Да започна оттам, че продължавам да се чудя как хората все така живеят със заблудата, че вкарвайки пари в две отделни сметки, могат да легитимират парите си пред Такс Офис (Tax Office), показвайки само едната от тях.
Стигне ли се до проверка се прави кредитно разследване, което разкрива всичките ви отворени сметки и шансът да се скрие някоя от тях е нищожен.
Колкото по-голям е вашият бизнес, толкова по-голям мониторинг може да се очаква над него.
Ако развивате малък бизнес може би ситуацията ще е по-благоприятна, но пак е малко вероятно да бъде укрита някоя сметка.
Във Великобритания от миналата година вече не съществува понятие като „банкова тайна”. Inland Revenue си извоюва легалното право на достъп до всички банкови сметки, които са заведени на вашето име, а и търсачките, които се ползват от кредитните агенции, на които се възлага разследването са изключително добре разработени.
Масова грешка при българите, работещи в чрез строителна агенция е желанието им да не обявяват всичките си доходи, от които се удържа 20% данък. А когато сте регистрирани по CIS схемата в строителството, става пределно ясно каква сума заработвате, защото този, който ви плаща описва всичко и изпраща копие до Такс Офиса. Ако данъчните например знаят, че ви е удържана годишна сума от 5000 паунда и вие решите да обявите приключвайки годината, сума от 4995 паунда, ще последва проверка на цялата ви данъчна декларация. Всяко желание за получаване на по-голяма въстановена сума от удръжки чрез Tax Return също подлежи на проверка. Ако знаят, че са ви удържани 5000 паунда данъци, трудно можете да ги убедите, подавайки Tax Return формата си, че приходите ви са били по-малко от 25 000.
Трудно се укриват приходи и чрез спестовна сметка, защото в нея се очаква да влизат само суми върху, които е внесен данък. По-добре е да пестите парите си и да ги харчите кеш, защото в този случай разходите могат да бъдат доказани много по-лесно.
Ако примерно работите като лейбър чрез агенция за 1200 паунда на месец, допускаме, че заработвате по 15 000 паунда годишно. От тях ви удържат 3000 като данъци и получавате чисти 12 000 в банковата сметка. Логично е в средния случай годишните ви разходи да са от порядъка между 6 и 8 000 паунда. Ако изберете горната граница, остава сума от 4 000 паунда. В нея разполагате работните ви разходи (пътни, телефони, дрехи, инструменти), които трябва да могат да бъдат обосновани като такива, а не като лични. Приемливата за Такс Офиса сума в случая е между 2 и 3 500 паунда годишни разходи по работата ви.
Голяма част от българите в строителството предпочитат да получават заработената сума чрез офшорни (payroll) компании. На място им дават избор – да им удържат данъци или да им привеждат чистата заработка чрез офшорка срещу 5% удръжка за административни разходи. Тази оферта звучи съблазнително, но съветът ми е да не се влиза в този род отношения. В рамките на Евросъюза тече кампания за засилване на мерките срещу офшорния бизнес. Зачестилите проверки могат да засегнат и вашата payroll компания, чрез която се въвличате в т.нар. tax avoidance scheme (система за отклоняване на данъци). Тя не е незаконна, но ако не доложите за нея в определения от закона срок, ставате част от „tax evasion scheme” (система за избягване от данъци), която е вече незаконна и криминализира вашата дейност.
Хит в момента е регистрирането на Ltd. компании, които позволяват получаването както на заплати, така и на помощи. Натискът тук не е толкова голям, защото законът е доста по-либерален спрямо тях. А иначе Ltd. компаниите стават подозрителни по същите причини, както и самонаетите лица – когато пренадуват разходите си или пък не си администрират дейността правилно (регистрация по ДДС, сключени договори и т.н.). Предвид ограничената им отговорност, данъчният риск който носят за бизнесите надхвърлящи 25 – 30 000 паунда годишно е определено по-малък от този при самонаетите лица.
Друг подводен камък, са различните цифри, които даваме на Такс Офиса при приключването на счетоводната ни година и при кандидатстването за Working Tax Credit. Твърдим, че работим по 40 часа седмично, а получаваме 6000 паунда на година, или пък няма съответствие между горните часове и тези, които са посочени в пейслиповете ни, което е недвусмислена покана за данъчна проверка.
Получаващите помощта Housing Benefit е повече от желателно да се обърнат към счетоводител при приключването на годината. Тук е необходимо едно по-сериозно деловодство и пазене на всяка разходна бележка, защото при евентуална проверка, тези бележки се изискват от общината. Новите инструкции в момента са особено стриктни за търсенето на несъответствия в документацията на тези, които работят и получават помощи – предимно housing benefit. Засега проверките по линия на Working Tax Credit-а, са по-редки и не толкова детайлни, тъй като таксовият кредит не се разглежда като помощ.
Възможността за данъчни проверки при другата голяма група българи – жените, работещи в сферата на почистването е сравнително по-ниска, защото средните годишни приходи тук се движат около 10 000 паунда. Рискът настъпва, когато 2-3 пъти поред годината се приключва в рамките на необлагаемия минимум. По-добре е да се плати в случая някакъв малък данък, примерно 100 паунда, защото при евентуална проверка, работещите в тази сфера са по-уязвими при доказването на по-високи работни разходи за разлика от заетите в строителството например.
Казано съвсем накратко – платете по-голям данък, за да си осигурите спокойствие. От спестени данъци трудно се забогатява. А и в настоящата затегната ситуация, на всеки един укрит данък е по-добре да се гледа като на временен заем от Такс Офиса, който рано или късно трябва да се върне. Описвайте в една тетрадка всички суми, получени от 5-ти април до 6-ти април следващата година и всички адреси, телефони и имена, свързани с тях. Съхранявайте всяка касова бележка, свързана с вашата работна дейност. И когато имате възможност, увеличавайте кешовите тегления от вашата сметка.
Северино Кожухаров
Safe Advice
