ДОкументи за работа в англия
Brexit Избори 2021

Корумпираха Немеца – личните ми срещи с корупцията в България

date_range Wednesday, 6 January , 2021 person_outline BG Media London bookmark_border Етикети ,
пари



“А бе, Немец, к’во ще кажеш за България?” е коментарна колона на германеца Кристофер Неринг специално за “Дневник”. Представяме текстовете му така, както ги е написал на български.



Гутен таг, България! Немеца е. Обясних миналата седмица, какво-що Ви пиша.

Оригинален, 100%-ов Германец съм аз де, пиша за случките ми у България и как ги виждам аз нещата. Днеска ще се спра върху българската корупция.

Ега ти тема си избрал, бе, Немец, нема ли нещо хубаво за което можеш да пишеш? Все искаш да ни изкараш на черно, де…” К’во да направя? Корупцията не е ли важна тема за всеки от нас? Не се ли оплаквате у Европа когато ходите, че без бакшиш и роднина в правителството нищо нема да направиш в тая държава? Нали знаете го роднина – милиционер – роднина – милиционер…

Не ли демонстрират десетки хиляди българи на улицата и по дивани срещу корупцията?

Айдееее, не може цял ден да се оплакваш колко лошо те прецакат с корупционни схеми и след това от Немеца да очакваш той да пише, че нема такова нещо. Ама за какво да ви го кажа? Не е немецът, който се оплаква от корупцията тук, а Вие, които знаете играта.

Първата ми среща с бакшишодаване беше при първото ми идване в страната. Влизаме с кола на един граничен пункт (нека да защитаваме личните данни и на господата корупционери, че сме примерни гражадани). Колата беше купена у Немция и я превозихме насам. Граничара обаче намери голям проблем: Внесени коли трябва да се регистрират на некакъв си адрес при влизането в страната. Ама Немеца нема такъв, то и как, тъй като е Немец и адресе му е у Немция?

Граничарът не знае к’во да направи и вкиа началника. И той беше един от най-печените държавни служители, които съм виждал. Дойде при нас и ни рече: “Абе, момчета, готови ли сте за едно престъпление? Немате адрес в страната, ама то ще го решим лесно. Днеска имам специални правомощия, лично от Президента, можем да регистрираме колата на всеки адрес, както искате. Ама требва и да направите нещо за мене…”

И тъй, Немеца се чуди. К’во ще правим? Решихме да му сложим 15 Евро и всички сръбски динари, които бяха останали, в паспорта и му го дадохме. И той? “Айде, готови сме, ама я ги вземете динари, ако ходя у Сърбия ще ме разстрелят…” Абе, тежкар си беше той. И така влезнахме в страната. След това разбрахме, че официалната регистрация отнема до 1 час и струва 18 Евро. Всички спечелихме. Добре де, не всички, държавата загуби, ама от всичките участници на тази сделка никой не помисли за нея.

Така си става, хората така си решават проблеми. Логиката е страшна: държавата им създава проблеми; чиновниците, които уж би требвало да се грижат за спазването на правилата, предлагат лесни решения за тези проблеми. Хората ги използват и всички са щастливи.

За момента. Че след това идват нови проблеми, създадени от тези схеми. И всичко почва отново. Само дето в последно време чух за нова тактика на народа – просто не си плащаш глобите. И след това чакаш държавата да ти търси отговорността. И то в рамикте на срока за давност. Което често просто не прави тя. Яка стратегия, проста, ясна и ефективна. Сякаш да бе измислена от немец.

Много ми беше странно корупцията в началото. Никога на бях подкупил никой преди да ходя у България. “Абе, Немеца, то си е направо липса на житейски опит. Как ще се справиш с това иначе, когато трябва? И то на много места на този свят трябва…” Прав си, български ми приютелю, aбсолютно прав. Требваше да се понауча.

Почнах с т’ва да уча лексиката на корупцията. Нали го знаете, никой нема да дойде и да ти кажеш: “Требва да ми дадеш пари в обмен срещу еди-какво си.” И почнах: “бакшиш”, “подкуп”, “рушвет”, “почерпка”, “подарък”, “гешефт” (чисто по немски), “алъшвериш” и най-любимото ми – “Шменти-капели”.

Така подготвен Немеца вече смееше дори да кара кола у България. То карането на кола е много опасна дейност у Българиия. Опасно най-вече за портмонето ти. Че никъде другаде не съм бил спрян от мъртво пиян КАТ-аджия по крайрадомирски път (“Абе, Немеца, к’во правиш там бе? Ега ти тъпанара е това момче…”) да ме провери дали съм шофирал пиян. Че му миришело на алкохол в колата.

И тъй, какво още? Ходих с един познат на оглед. Търсеше апартамент на партера на блок, за да намести лабораторията си там. Намери си подходящ апартамент, цената си беше ок и всичко беше “ток и жица”. Или почти.

Нали ти трябват подписи от всички съседи, че са съгласни с това. Дойде един стар милиционер (не, не полицай, а чист милиционер беше) и вика: “Да де, ще подпиша. Ама требва да почерпиш нещо!” – Добре, и колко да почерпим? – Ми, 1000 лева ще са нужни. – Ми, ок, щом са нужни.” Очаквали сме повече, затова. Мислихме, че сме го решили. Само дето в другиден госпожа милиционерка се обади и ни изброи, как 1000 лева нема да стигнат, и че са нужни 5000. “Благодария, другарко, и мерси много за скромността Ви!”

С такъв опит вече бех подготвен за справяне с българската здравеопазна система. Така стана: Имало е едно време, дето Немеца си беше нахъсал да играе вечерен футбол с едни тукашни юнаци. И к’во излезна от целия този футбол? Немеца си навехнал ставата на крака, че беше велик играч. И в 10 вечертта трябваше приятел да го закара в спешна помощ.

Малеее, к’ви хора имаше там: пред стаята на травматология цял отбор се беше събрал. Четвъртък през нощта само контузени футболисти имаше там. И така, Немеца бе извикан в кабинета и още преди да му даде възможност да се оплаква от болките, една сестра му постави най-важният въпрос: “Как ще плащаш, футболистчето, в борй да бъде или с карта?”

Требва да имате предвид, че преди това Немеца никога не беше платил нищо на лекари. У Немция всичко минава през осигуровка (накрая едва ли ще ти излиза по-евтино, ама все пак). Но, Немеца се беше понаучил от предишният си опит и знаеше правилният отговор на въпроса: “В брой да бъде, ама с фактура за осигурофката ми”. И отговорът: “Ние фактури не издаваме!”

Друг път ми се случи нещо съвсем неочаквано: Идваме пак с колата от Германия и почти бяхме достигнали до София. На някакъв неосветен извънградски път Немеца си кара с леко повишена скорост. Да не кажем, че е карал бързо или с към 80 в участъка с 40. Нека да не го кажем така, че така му е казал полицая, който го спря.

‘Ми, и са? Сега Немеца си мисли, че ще стане скъпо. Убийствено скъпо. И полицаят почна с речта си: “Ама Вие…така с повишена скорост..много бързо карате..требва да Ви вземем в районното да пишем акт…” И Немеца си чака присъдата. Сетих се, че имам само по 50 евро банкноти в портмонето и че желанието му да ми ги развали и да ми връща ресто май нямаше да е особено голямо. Ама к’во речи ченгето мило? “Ми, за да не Ви бавим пътя и създаваме големи проблеми, айде, разкарайте се и карайте бавно!”

И ни пусна, само така, без рушвет и почерпка. “Ега ти, немеца, ти да не си срещнал единственото честно ченге в страната?” Така ме питаха познати след като разказах историята. Ми, не знам, ама срещнал съм го. И това вече наистина само в България го има, а в Германия не може.

Не знам дали сте очаквали, Немеца да е участвал в некакви големи, мръсни бизнес сделки. Не съм. И то голямата корупция не е най-фрапиращият ѝ вид.

Ама корупцията в България най-много я срещаш в ежедневието. И ежедневната корупция те убива. Тя ти нарушава доверието във всичко. И от големия бизнес, проекти и сделки отдавна нищо друго не очакваш.

Нали ви обясних за новото берлинско летище и финансови сделки във Франкфурт?. От големите бизнесмени нищо не очаквам, ама от лелята в общината, която трябва да ми оформи най-основните документи, очаквам. И когато не става, нещата се развалят. Неслучайно тоя феномен се казва “корупция” от латински глагол corrumpere – да развалиш, да разрушиш и нещо да стане по-лошо. И точно така си е, братле!


Източник : Дневник | Фотокредит : Google

Реклама

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook, Twitter,Google+ или да използвате нашия RSS канал за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.

Спонсорирани публикации