“Малката Румъния”: коя е новата работническа класа на Великобритания
С население от почти 9 милиона души Лондон продължава да расте, подхранван от високата раждаемост и имиграцията, пише “Политико”.
През 2018 г. румънците съставляват най-големия брой новопристигащи.
Откакто ограниченията за тях бяха вдигнати през 2014 г., всяка година 46 хил. румънци пристигат във Великобритания.
Общо в страната сега живеят 411 хил. (в сравнение с 42 хил. преди десетина година), което ги превръща във втората по големина група граждани на ЕС в Обединеното кралство. На първо място са поляците.
В северното лондонско предградие Бърнт Оук живеят толкова много румънци, че таблоидите дори го наричат Малката Румъния.
Между три и пет милиона румънци от страна с население 19.6 милиона граждани живеят и работят в чужбина. Повечето (около 2.6 милиона) са в трудоспособна възраст, което представлява почти една пета от работната сила на страната. Около един на всеки 10 от тези мигранти сега са във Великобритания.
Клаудиу е един от тези хора. Той е доволен от парите, които печели в Англия, но няма намерение да остава там за постоянно и тъгува за страната си. През седмицата работи за строителна фирма, а през уикенда си докарва допълнителни пари в железария. Живее скромно, никога не пие, изпраща пари у дома и работи всеки час, в който може. Има жена и дъщеря в Букурещ. “Румъния е най-добрата страна в света, казва той. Това е най-красивата страна в света. Има най-красивите жени. Сериозно!”
Клаудиу е в Англия, за да спечели пари, за да осигури по-добър живот на семейството си у дома. “Лондон не е добър за деца. Твърде много наркотици. Наркотици навсякъде”, казва той.
Една по-различна история
Това е едната страна на историята за румънските мигранти в Англия – работа срещу плащане в брой, връзка от разстояние и носталгия.
Има обаче и друга страна – историята на румънците, които вече са се установили, купили са си дом и са научили английски език, чиито деца учат, плаща им се по правилата и се възползват от гъвкавото трудово законодателство и множеството работни места на Великобритания.
Това е историята на Ана Мария Никулае, на 33 години, която се преместила във Великобритания от Букурещ преди три години със сина си и с партньора си Ливиу, установила се е в Лестър, намерила е работа и си е купила къща – всичко това за заплата от 8.35 паунда на час.
В Букурещ Ана печелела по 300 паунда на месец като готвач, преди да излезе в отпуск по майчинство. Когато се върнала на работа, заплатата й била намалена до около 180 паунда. Покрай разходите за транспорт и обяд оставали съвсем малко пари.
В Лестър Ана печели 52 пенса на час повече от минималната заплата в ресторант. С работа от 10 сутринта до 11 вечерта пет дена в седмицата тя носи вкъщи около 1300 паунда на месец (след облагане с данъци) или около 18 хил. паунда на година.
Доволна е от работата си и не иска да се връща в Румъния. “Животът там е много скъп и труден. Това е моята страна, в която съм родена, но това е действителността. Тук, в Англия, работодателите ми се отнасят добре с мен. Може би хората в Англия не са толкова топли, колкото в Румъния, но се отнасят с уважение, питат ме как съм, как се чувствам. Разбират, че ако не се чувствате добре, не трябва да ходите на работа”, казва тя. Храната на работата й е безплатна – две хранения на ден, а също кафе и сок.
Бум на миграцията
За едни това е доказателство за гъвкавата, успешна икономика, която привлича работници от цяла Европа. За други е историята на зле функционираща култура, вкарваща евтина работна ръка от чужбина.
Стивън Кларк, главен икономически анализатор в Resolution Foundation, коментира, че един от въпросите, които Брекзит ще отвори, е в каква степен промените в имиграцията ще засегнат всички онези сектори на икономиката, които са станали много зависими от мигрантската работна ръка.
По думите му за минимална заплата във Великобритания “можете да си купите по-добър мигрант, отколкото британски работник”. Един поляк или румънец, кандидатстващ за работа като строител в Лестър или Катфорд, е вероятно да бъде мотивиран, млад, здрав и често добре образован. Един безработен британец може да не е нито едно от тези неща.
За Великобритания резултатът е продължил десетилетие бум на миграцията. Макар броят на новопристигналите да е намалял от пика през 2015 и 2016 г., през последните няколко години се върти около 270 хил. От тях само 90 хил. са били от ЕС през миналата година. Около половината от тези 90 хил. са от ЕС – 15 (Западна Европа). От Централна Европа пристигат толкова, колкото напускат. Останалите идват от Румъния и България.
Безпокоят ли се Ана и Клаудиу от Брекзит? Клаудиу е готов да си търси работа навсякъде в Европа, ако се наложи, но не се безпокои особено.
Ана има разрешително за пребиваване, но все пак смята, че Брекзит е глупаво решение.
“Това е много голяма грешка. В Англия има много имигранти и те са добри работници. Хората от Англия не са като мен, те не обичат да работят толкова много.”
