Онлайн свят, онлайн живот
Ставам сутрин и преди да отворя очи включвам лаптопа, за да разбера какво се е случило по света и у нас докато моя милост е била в царството на бога на сънищата Морфей.
Онлайн въвеждам всички промени и данни по сайтовете на медията.
Интересувам се от времето- има си сайт на телефона, кликвам и виждам какво ще е времето днес в Лондон или за където пожелая по света.
Искаш ли да платиш нещо бързо и лесно в днешно време- плащаш онлайн.
Ако искаш да си провериш баланса на сметката си- влизаш онлайн и правиш проверката.
Ако искаш да си купиш нещо- вече не е модерно да обикаляш магазините и да се блъскаш с хората- влизаш онлайн на сайта, плащаш онлайн и чакаш деливери в къщи.
Имаш приятели вече навсякъде по света и ви свързва единствено Facebook– влизаш онлайн и разбираш как са приятелите ти, кой днес има рожден ден, кой с какво се бори или от какво се терзае.
Ако искам да проверя сутрин трафика в Лондон взлизам на www.tfl.gov.uk и си виждам каквото искам. Доброто сайтче всеки четвъртък вечер ми праща емайл къде е затворено метрото петък събота и неделя и така избягвам да тръгна някъде през почивните ми дни и да няма метро. Колкото пъти не погледна този емайл-толкова пъти съм имал проблем през почивните дни.
А докъде стигнаха телефоните в навлизането в света ни- за това може да се напише роман.
Мога да спомена още поне 20 неща, които правим онлайн. Светът вече е друг, светът вече е глобален, светът е онлайн.
Играта на фунийки с приятелите от махалата в София, кражбата на череши от съседа до нас или ходенето на кино заедно с приятелите със стотинки за сладолед са минало, останало само в спомените ми.
Всичко е онлайн. А живота ни дали е онлайн? И докъде би стригнала матрицата?
Струмен Паунов
