ДОкументи за работа в англия
Brexit

Силикон, чалга, селфита, интриги и отчайваща простотия!

date_range Tuesday, 23 June , 2020 person_outline BG Media London bookmark_border



„…Българинът е най-добър само в едно – да оплюва всичко и всеки, независимо за какво става дума. Така наричащите се социалисти са всъщност диви, безскрупулни капиталисти, десните партии-без изключение, имат комунистически манталитет и безкраен апетит за власт…“ 



Тези пропити с гняв думи принадлежат на  Александър Александров Кипров –  български композитор, писал песни за Лили Иванова, Тони Димитрова, Георги Христов, Деси Добрева.

За примата на българската естрада  е написал 53 песни. Негови са и емблематичните за демокрацията хитове „ Развод ми дай” и „Последен валс”. Владее  7 езика – френски, английски, немски, руски, норвежки, датски и фински.  

Прадядо му / по бащина линия/ е полски граф, професор по пиано.

Той се премества да живее в Лозана, жени се за швейцарка, която имала здравословни проблеми, и по чисто „климатични” причини двамата идват в България. От него композиторът е наследил аристократичния маниер, афинитета към музиката и стойностните неща в живота и  изкуството. Потомък  е и на  българския журналист, белетрист, драматург, революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Александър Димитров с псевдоним Кипров. Композиторът е известен с активната си гражданска позиция и нетърпимостта към всяка пошлост, имитация на култура, демокрация,  „канонизирането” на битовизма и материализма в духовна ценност.

Предлагаме ви един от последните му анализи, публикуван във Фейсбук.

* * *

                                              Отчайващата истина!
Толкова ми се иска само позитивни неща да мисля и пиша – за красотата в живота, за музиката, за веселите неща, за постиженията на човешката мисъл. Но фактите са безмилостни – България е най-бедната и корумпирана страна в Европа, страната с най-висока смъртност и престъпност.

Ние сами сме си виновни за положението, до което сме докарани. Голяма част от неемигриралите са изключително прости. За съжаление. Всички са недоволни от живота, който водят, но въпреки това не протестират. Едно, защото не могат ясно да си определят исканията, друго – защото ги мързи, трето, защото са свикнали винаги някой да им каже какво да правят, четвърто – не вярват в самите себе си. А може би и осъзнават подсъзнателно, че не притежават умствените способности да променят нещо в собственото си бъдеще, че какво остава за бъдещето на цялата красива, но изкорубена и ограбена държава.

Сега се появи и манията „Фейсбук“, където може да прочетеш уникални простотии и пълни с омраза и нихилизъм мнения и разсъждения. Българинът е най-добър само в едно – да оплюва всичко и всеки, независимо за какво става дума. Така наричащите се социалисти са всъщност диви, безскрупулни капиталисти, десните партии-без изключение, имат комунистически манталитет и безкраен апетит за власт. Църква, профсъюзи,  медии, протестъри и всякакви организации, предизвикват отвращение и погнуса в интелигентните хора. Голяма част от младите са се отдали на кючеци, маанета, пиене, секс, наркотици и побоища. Тези, които не споделят подобни възгледи за смисъла на живота, емигрират или се затварят в малки общности. Рядко можеш да срещнеш някой, с който да говориш за нещо по-различно от новия му телефон, блузка, как е минал вчерашния купон и колко пиене се изпило.

Силикон, чалга, селфита, интриги и отчайваща простотия…Заливат те, облъчват те с помия, поднесена патетично, за подвизите на мутри, изнасилени деца и възрастни, мъчения на животни, сексуални подвизи на мутреси и фолк величия, самоубийства.

И нито ред за успехи в културата, за добри и интелигентни хора, за неща, с които може да се гордееш.

Българите приемат учението като време, отдадено на купони и разврат, което се толерира от управниците, много от които сами се ползват от сексуслугите, предлагани в така нареченият Студентски град. В редките случаи, когато излязат на протест, то той не продължава повече от няколко часа, преминаващи в празно блеене, а ако се случи и да го отразят някакви медии, то всички изпадат във възторг и смятат, че са постигнали голям успех. Не само това, но и ако самите те са забелязали, че са снимани от медиите, бързат да се изфукат пред приятели и познати, да ги гледат довечера в новините, и сами бързат да се приберат, за да се насладят на собственото си медийно величие и потресающи протестни действия. Явно, според тях, в това се състои същността на протеста. Простотията не спира до тук. Управляващите, независимо леви или десни, им набиват в главите, че трябва в името на собственото им бъдеще и бъдещето на държавата,  да работят за 100-200-300 евро, което ги правило конкурентно способни на световния пазар на труда и привличало неимоверни инвестиции в страната.

Колкото и невероятно да е, това не предизвиква никакви реакции у населението, освен търпеливото полагане на робски труд и изпиване на неимоверни количества алкохол, затъмняващи мисленето. Направо е уникално – какво щастие изпитват българите, ако получават заплата от 300 евро! Тогава те смятат себе си за богати и се издигат в очите на околните, като си купят някоя нова маркова дрешка или друг аксесоар.

Отчайваща истина и реалност за мислещите все още сънародници…

 Автор: Александър Кипров, композитор

http://mejdu-redovete.com/

BG Media London

 


Източник : Alex Development | Фотокредит : Google

Реклама

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook, Twitter,Google+ или да използвате нашия RSS канал за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.

Спонсорирани публикации