Какво да направим при смърт на български гражданин в чужбина?

При тежко заболяване или смърт на български гражданин в чужбина,

българското задгранично представителство може да съдейства за осигуряването на медицински транспорт за болния, репатриране на починалия, кремация или погребение в чужбина.

Разпореждането с тялото, начина и мястото на погребение, се извършва преди всичко съгласно волята на починалия. При липса на последно желание (завещание) или невъзможността по друг начин да бъде установено такова, правото за разпореждане с тялото на починалия се предава на съпруг/съпруга, пълнолетни деца, родители, братя и/или сестри на починалия.

При липсата на по-близки наследници, това право се дава на човека, с когото починалият е живял в едно домакинство до смъртта си.

При молба от страна на близките на починалия, българското задгранично представителство може да окаже съдействие за транспортирането до България на тялото или урната с прахта на починалия. Репатрирането на починалия от чужбина е възможна само при условие, че всички свързани с репатрирането разходи са осигурени от близките на починалия чрез депозиране на сумата в Министерството на външните работи или чрез представяне на българското посолство на съответния платежен документ за приведената сума (от роднините или от застрахователна компания).

При репатрирането на останките на починалия ковчегът с тленните останки  следва да бъде придружен от издаден от местните власти Акт за смърт (съответно легализиран от българското посолство) или, ако такъв не е възможно да бъде издаден към момента на репатрирането – от Удостоверение за настъпване на смъртта, съставено от посолството. Въз основа на този документ в България следва да бъде съставен Акт за смърт на починалия в общината по постоянния му адрес.

В някои страни кремацията е задължителна според  местното законодателство. В други, по религиозни причини,  кремацията и последващото транспортиране на урната не е възможно. Също така, поради климатични причини, в някои страни не е възможно транспортирането на починалия в ковчег.

При необходимост, българското задгранично представителство може да предприеме предварителни действия, за да запази наследството на починалия, като например извършване на инвентаризация,  констатиране и запечатване на имуществото. Това важи особено за онези страни, в които не се предвижда административно наследствено производство, както и в случаите, когато наследниците не са в състояние сами да се разпореждат с имуществото на починалия.

При превод на наследствени парични средства, особено в англо-американския свят, общоприето е да не се извършва прехвърляне на средства посредством чекове, тъй като те нямат защита срещу неправомерно осребряване. При такива парични трансфери вече се доказа създадената през 1977 г. от западните финансови институции SWIFTсистема Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication/Съдружие на световните междубанкови финансови телекомуникации/.

http://www.mfa.bg/