Тереза Мей оцеля, но какво може да постигне за 9 седмици
Премиерът Тереза Мей потвърди в сряда вечерта прогнозите на анализатори, че ще получи вот на доверие от депутатите само 24 часа след най-тежкото парламентарно поражение на премиер в модерната история на страната.
Веднага след това тя повтори призива си за общопартиен подход за намиране на приемлива за повечето депутати и британци сделка за напускане на Европейския съюз на 29 март.
Но какво би могла да постигне тя за оставащите до тази дата само 9 седмици?
Какво предлага Мей
Веднага, след като изгуби вота за сделката с ЕС с 432 срещу 202 гласа, тя обяви: “Ще проведа срещи с колегите ми, с нашия довереник и партньор Демократичната юнионистка партия, както и с високопоставени парламентаристи от Камарата на общините и да изясним какво се изисква, за да получим одобрението на долната камара. Правителството ще подходи към тези срещи с конструктивен дух, но предвид спешната нужда да постигнем напредък, трябва да се съсредоточим върху идеи, по които си струва да преговаряме и които имат достатъчно подкрепа в тази камара.”. Както Мей така и говорителят ѝ отказват да изяснят дали това предвижда директни преговори с безкомпромисния лидер на опозиционните лейбъристи Джеръми Корбин.
По какво би могло да се преговаря
Премиерът вече определи условията, при които е готова на преговори. Тя ги нарича “принципи за дискутиране”, опозицията ги определя като “червени линии”.
Тереза Мей се ангажира с:
1. Постигане на ясно, плавно и по определен ред напускане на ЕС
Това демонстрира предпочитанията ѝ да има Брекзит със сделка за разлика от някои радикални елементи в партията ѝ, настояващи това да стане на всяка цена, ако трябва и без споразумение. Корбин – както и мнозинството депатути – заявява, че ще се включи в преговорите, само ако премиерът изрично отхвърли вероятността за развод без сделка, но Мей се въздържа изрично да поеме такъв ангажимент.
Тя е казвала, че не желае отлагане на Брекзит, макар че и не е изключила публично такава възможност след тежкото поражение във вторник. В сряда тя заяви, че ЕС би бил склонен на отлагане, само ако има нов и ясен план. Мей има намерение да представи плановете си за нов подход не по-късно от следващия понеделник, 21 януари. Днес от парламента съобщиха, че премиерът ще представи на 29 януари конкретно законодателно решение за последващите действия и то ще бъде гласувано след дебати същия ден.
2. Защита на съюза между четирите съставни части на Обединеното кралство: Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.
Парламентът не оспорва това, но има огромни разлики относно методите за постигането на тази цел. Мей се съгласи на политика на гаранции, благодарение на която да не се появи междудържавна граница между Ирландия и Северна Ирландия (това би поставило под въпрос мирното споразумение за северноирландския конфликт, но алтернативата е междудържавна граница вътре в Обединеното кралство – между Северна Ирландия и Острова). Но това ѝ струваше загуба на подкрепа във вота от вторник от малката юнионитска северноирландска партия, на която се крепи правителството ѝ. В сряда партията я подкрепи във вота на доверие, но този пробем продължава да мотивира и значителна част от евроскептиците в Консервативната партия. Шотландските депутати също са недоволни, че интересите на техните проевропейски райони не са взети под внимание от правителството в достатъчна степен.
3. Великобритания да си върне контрола над границите, законите и парите
Премиерът от самото начало има амбицията да прекрати свободното движение през границата на граждани на страни от ЕС, да сложи край на върховенството на Европейския съд и да няма повече британски вноски в бюджета на ЕС. Въпросът е важен, тъй като връщането на граничния контрол за европейци изглежда изключва всички форми на Брекзит, предпочитани от депутати по модела на отношенията между Норвегия и ЕС или на запазване на членството в единния пазар.
4. Великобритания трябва да има независима търговска политика
В момента за всички страни от ЕС това се прави от институциите в Брюксел. За Лондон този принцип е съдбоносен, защото изключва членство в митническия съюз на ЕС или – катто настояват лейбъристите – нов безсрочен митнически съюз с ЕС.
А може ли да го постигне
Досега Мей се придържаше към принципи за преговори, които използва през цялото време на договаряне на сделката с ЕС. Но поради различни причини те отблъснаха различни групи депутати. Няма нито една промяна в политиката, която едровременно да не наруши тези принципи и в същото време да спечели достатъчно депутати за подкрепа в парламента.
Каква е реакцията досега
Депутати от разнообразни групи критикуваха Мей, че твърде късно се е обърнала към тях в процеса на преговори, че не желае да ангажира опозиционните лейбъристи и че не променя принципите (“червените линии”), по които сега иска да преговаря.
“Тя само опитва да привлече други, единствено за да продължи провалилите се процес и сделка, след като те бяха категорично отхвърлени от парламента в името на народа на тази страна”, заяви Джеръми Корбин.
Парламентарната Комисия за Брекзит призова премиера да подложи на поредица гласувания различните варианти, за да тества кой – ако изобщо има такъв – се радва на подкрепа от мнозинството депутати.
Винс Кейбъл, лидерът на либералдемократите с 11 места в парламента, казва, че “тя не трябва да си прави труда дори да вдига телефона, за да потърси опозиционните партии, докато не желае категорично да отхвърли Брекзит без сделка и докато не е готова да води конструктивен разговор за вота на народа”
Иън Блекфорд, парламентарен лидер на 35-те депутати от Шотландската национална партия, казва, че “ЕС няма да преговаря. Премиерът няма отговори. Тя се провали.”.
Арлийн Фостър, лидерка на северноирландската юнионистка партия с 10 депутати заема позиция, че “уверения – било под формата на писма или “топли думи”, няма да са достатъчни, защото сега премиерът трябва да се върне при екипа на ЕС и да търси фундаментална промяна в Споразумението за оттегляне. Ще работим конструктивно с правителството за постигането на по-добра сделка и това е нашият фокус”.
Какви са алтернативите на отхвърлената сделка
Очевидно няма консенсус как да се продължи напред, а почти всички обсъждани в медиите варианти изискват удължаване на срока след 29 март. Отказ от напускане на ЕС едва ли е възможен без провеждането на втори референдум.
1. Малки корекции в сделката на Мей
Изглежда в момента премиерът иска точно това – да използва категоричното несъгласие на парламента като довод пред Брюксел да поиска още отстъпки по проблема със статута на Северна Ирландия. Проблемът е, че ЕС отказва да допусне поемане на гаранции за конкретна дата, на която да приключи специалният временен режим за Северна Ирландия, както и да се съгласи на едностранно оттегляне от него.
2. Оттегляне без сделка
За някои депутати това изглежда като възможност, в случай че не се постигне напредък в преговорите – напускане на 29 март и преминаване в отношенията към принципите на Световната търговска организация. Но в Камарата на общините има отчетливо мнозинство против този вариант (вероятно под 100 от 650 депутати биха го одобрили) и достатъчно високопоставени консерватори заявиха, че биха подкрепили законодателна мярка, която да попречи на премиера да реализира този вариант. Освен това не спират предупрежденията, че ще пострада тежко репутацията на страната – кой би искал да има работа с държава, която едностранно скъсва споразумения и си тръгва без да спази поети ангажименти, включително за финансово участие в тях.
3. Норвегия+/участие в единния пазар/ЕФТА
Между тези варианти има тясна връзка и на моменти те изглеждат едно и също. Вариантът Норвегия+ например предвижда оставане на британците в митническия съюз и единния пазар – било постоянно, било докато се намери решение на проблема с границата между Ирландия и Северна Ирландия. Норвегия е част от Европейското сдружение за свободна търговия (ЕФТА), в което членуваше Великобритания до 1973г., когато влезе в Европейската икономическа общност. Това са варианти с по-малко икономически щети за британците, но изискват свободно движение на хора, а това е трудно за “продаване” на британския избирател. Освен това норвежки политици заявиха, че не биха приветствали връщането на Великобритания в ЕФТА. Много е трудно да се предвиди колко подкрепа има този вариант в парламента. Броят на одобряващите го в момента е около 200 – предимно лейбъристи плюс няколко консерватори и шотландски националисти.
4. Митнически съюз
В интерес на истината лейбъристите говорят за членство в “митнически съюз”, а не за “митническият съюз на ЕС” и смятат, че този модел ще помогне за проблема с ирландската граница и на фирмите, които са зависими от доставки към и от ЕС. Според Мей това е против резултатите от референдума, защото ще пречи на Лондон да подписва собствени търговски споразумения. В парламента повечето от 256 депутати лейбъристи биха гласували за този вариант. Подкрепата от останалите зависи от това какви са алтернативите.
5. Втори референдум
Във Великобритания го наричат често “народен вот” и привържениците му твърдят, че той няма да е повторение на референдума от 2016 г., а съвършено нов избор на базата на вече известни факти и подробности за Брекзит. Добрата страна на тази идея е, че би прекратила парализата в парламента. Отрицателната страна е, че не е лесно насрочването и организирането, да не говорим за ефекта от това, че се прави нов референдум без да е приложен изборът на британците от предишния. Според “Дейли телеграф” правителствени изчисления, показани на депутатите в четвъртък, показват, че нов референдум може да се организира поне след 1 година.
Изключително трудно е да се каже каква би била подкрепата на парламента – в момента се смята, че тя е в широките рамки от 170 до 300 депутати и е силно зависима от множество фактори.
Социологическо проучване от YouGov, проведено след поражението на Тереза Мей във вторник, показва, че се е увеличила до 12 пункта преднината на групата британци, които искат страната да остане в ЕС. Това е най-голямата разлика между двата лагера от референдума насам. Допитването сред над 1000 души с избирателни права показва, че 56% биха гласували на нов референдум против напускането на ЕС, срещу 44%, които ще повторят избора си да се прекрати еврочленството.
Същото е съотношението и между тези, които искат второ всенародно гласуване, като спрямо допитване по Коледа увеличението на групата за нов референдум е с 3 пункта. Сред симпатизантите на лейбъристите одобрението отново да се гласува след цялата събрала се информация какво означава Брекзит е достигнало 78%.
Но какъв ще е зададеният въпрос? Никой не е представил идея какво да пише на бюлетината. На нея може да се повтори “Да напуснем или да останем”, което би било буквално повторение на референдума от 2016 г. Но може и избирателите да бъдат питани да се напусне без сделка или да се изчака докато се постигне подобрена и гласувана в парламента. Не е изключено и да е комбинация от тези два въпроса или дори да се предложи бюлетина с три въпроса.
