Задълженията на българите в чужбина да регистрират раждания, бракове и смърт в българските регистри на населението
Пом.-нотариус Биляна Параловска
Съгласно Закона за гражданската регистрация на вписване в българските регистри подлежат събитията раждане, брак и смърт, като в обхвата на закона се включват всички български граждани, независимо къде се намират в момента на настъпване на събитието.
Живеещите в родината си българи нямат никакъв ангажимент в това отношение, доколкото всичко се случва служебно.
И ражданията, и браковете, и смъртта са събития, за чието случване общините и органите на МВР научават въз основа на получените съобщения, съответно от медицински лица и от обредните домове, без участието на лицата, за които се отнасят.
Не така стои въпросът с българите, живеещи в чужбина.
В практиката прави впечатление, че у тях няма никакъв интерес към това какви задължения имат като граждани на България, в частността по настоящата тема. Като че ли забравят, че гражданството означава двупосочна връзка на отношения между човек и държава и тази връзка трябва да се поддържа постоянно.
Има и нещо твърде комично. Често чувам: Ами, аз съм женен в Америка, ама тук не съм. Приятелю, щом си женен, женен си навсякъде… Засега, обаче, не съм попадала на такъв, дето там се е родил, ама тук още не е роден!
Постоянното пребиваване в друга държава, но при наличие на гражданство, по никакъв начин не променя обстоятелството, че не трябва да държиш родината си в неведение относно гражданския си статус.
Липсата на актуална и коректна информация би могло да се отрази отрицателно на самите живеещи в чужбина българи, например в случаите на наследяване.
След обширното въведение – ето и за какво конкретно става дума.
В срок от 6 месеца след съставянето на акт за раждане, акт за брак или акт за смърт в друга държава за лице, което има българско гражданство, той, негов законен или негов упълномощен представител е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България.
Разбира се, това може да стане и лично тук, ако лицето вече се е върнало в България.
Актът трябва да бъде с апостил, ако държавата, издала акта е страна по Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Ако държавата е от тези, с които България има сключен договор за правна помощ, полагането на апостил не е нужно. В останалите случаи актът трябва да бъда легализиран.
И в трите варианта актът трябва да бъде преведен на български език, освен ако не е получено т.нар. многоезично извлечение от акта, издадено на основание Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние. Прекратяването на сключен брак също е редно да бъде вписано в регистрите на населението по същата процедура.
След предоставяне на тази информация, дипломатическото/консулското представителство служебно я препраща където това е необходимо и след нанасянето й в съответните регистри, същата може да се ползва от заинтересованите.
За нарушение на задълженията по цитирания закон се налага глоба от 50 до 300 лв.
По същия начин, впрочем, стоят нещата и с личните карти. Да имаш паспорт или свидетелство за управление на МПС не е задължително, но всички българи трябва винаги да имат валидна лична карта, така че това трябва да бъде съобразявано и картите да бъдат подновявани в срок на място в България или чрез мисиите ни в чужбина.
Може да се запознаете с текста на глава трета, раздел седми на Закона за гражданската регистрация, който е напълно разбираем и ясен за всекиго.
