Джефри Ван Орден: Не вярвам на прогнозите за друг резултат при втори референдум

“Не вярвайте на всичко, което четете” – така британският евродепутат и зам.-председател на групата на консерваторите в ЕП Джефри Ван Орден коментира социологическите проучвания, които прогнозират, че при втори референдум над 55% от британците биха гласували в полза на оставането в ЕС.

“Много хора гласуваха за оставане (б.р. – на референдума през 2016 г). И сега са много ядосани от начина, по който Великобритания бе третирана в преговорите. И особено как премиерът ни бе третирана. Сега трябва да видим известна гъвкавост (б.р.- от Брюксел). Защото знам, че тук (б.р. – в евроинституциите) си мислят, че ако продължат да ни създават трудности, ние ще се пречупим и ще кажем, е, добре, оставаме в ЕС. Или пък може да има втори референдум, на който хората може да гласуват за оставане. Британците гласуваха за излизане от ЕС. И ще излезем от ЕС”,  каза Джефри ван Орден в Страсбург в ексклузивно интервю пред Милена Милотинова в предаването “Брюксел 1” по телевизия Bulgaria ON AIR.

Джефри ван Орден призна, че самият той на референдума през 2016 година е гласувал за оставането на Великобритания в ЕС, но ако вотът беше сега, би гласувал за излизане.

Тони Блеър: Втори референдум е решението

Бившият британски премиер Тони Блеър продължава да настоява за втори референдум за бъдещето на ЕС във Великобритания, съобщи La Republica.

Самият Блеър вече заяви, че договореното от премиера Тереза Мей споразумение с ЕС няма как да бъде прието от парламента.

Според него, ако Европа не помогне в задънената улица на Великобритания, ше допусне сериозна грешка.

„Европа трябва да поддържа единство, защото световната ситауция се променя. Китай е с нарастваща мощ, а ветровете от Америка са различни.

Ако Европа иска да запази ценностите си, тя трябва да остане единна. Имам чувството, че някои европейски лидери искат Великобритания да излезе от ЕС.

Споделената вина за Брекзит

Тази седмица напрежението около предстоящото излизане на Великобритания от ЕС достигна точката на кипене.

Споразумението, предложено от британския премиер Тереза Мей, бе отхвърлено от парламента, при това с доста впечатляваща разлика в броя на гласовете. Планът “Чекърс”, който не бе приеман и от Европейската комисия, няма да бъде задействан.

Остава открит въпросът каква ще бъде развръзката – времето до 29 март е кратко, а перспективите коя от коя по-неприятни (Брекзит без споразумение, Брекзит с по-твърдо споразумение, отлагане на неизбежното, втори референдум…).

Може би сега е моментът да си отговорим на въпроси от рода на защо се стигна дотук и чия е вината за незавидната ситуация и още по-плашещите перспективи.

Изначално, кашата бе забъркана отвъд Канала*. Британското недоволство от очевидните недъзи на ЕС бе канализирано в грешната посока – излизане, вместо усилия за реформиране отвътре. Да, Евросъюзът отдавна не е онова обединение, което през 1973 г. прие Великобритания в редиците си. И да, много от британските критики днес имат основание (сравнението на Магна Харта с европейските договори от Ница насам е доста потискащо). Но нямаше ли да бъде по-добре, ако Великобритания бе насочила своите усилия към “подобряване” на Европейския съюз? Страната-приемник на онази “империя, в която слънцето не залязва” и която е цивилизовала не едно и две места по света, можеше да даде своя много сериозен принос към изправянето на брюкселските кривици. Като доказателство мога да дам голяма част от активността на доминираната от британските тори ЕКР. Но не би…

(Тук дори няма отново да зачеквам въпроса с референдумите. В един по-добър свят решението се взема от кралицата, която пък е държана отговорна само пред Бога, но в съвременния свят някои порочни практики изглеждат неизбежни.)

И така, белята бе направена (с референдума от 23 юни 2016г.) и някой трябваше да доведе нещата до край. След като Дейвид Камерън (премиер към онзи момент) и Борис Джонсън (основен говорител на про-Брекзит тезата сред консерваторите) се скриха, бакиите трябваше да оправя някой друг. Това се оказа Тереза Мей, която бе привърженик на оставането в ЕС. Тя се зае да оправи кашата, сътворена от други преди нея и резултатът от нейните усилия бе планът “Чекърс”, или т.нар. “мек” Брекзит.

Основните пунктове в това споразумение предвиждаха оставане на Великобритания в митническия съюз, запазване в голяма степен на реципрочните права на европейските и британските граждани и недопускане на “твърда” граница между Република Ирландия и Северна Ирландия. На практика това би дало на Великобритания статут спрямо ЕС, подобен на държавите от остатъчната Европейска асоциация за свободна търговия – Швейцария, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн. Остатъчна, защото след приемането на Австрия, Швеция и Финландия в ЕС, тази организация е до голяма степен на доизживяване, като нейните членки индивидуално се споразумяват с Евросъюза.

За съжаление, твърде много британски депутати не оцениха този компромис и не отдадоха значение на стратегически важното партньорство между Острова и континента (а може и за тях то да не е толкова важно). Да, Лондон и Брюксел се разделят, но продължават да са част от една и съща цивилизация. Затова е добре раздялата да не е съпътствана от тежки и емоционални скандали.

В общи линии, това са основните грехове на островитяните пред нас, европейците от континента. Ако някой обаче си мисли, че Брюксел няма вина, дълбоко греши.

Напомням, че когато Дейвид Камерън обяви референдум за бъдещето на Обединеното кралство в или извън ЕС, обществените нагласи бяха 40% за оставане срещу 24% за излизане. До самия референдум обаче европейските институции (и някои ключови национални правителства) се издъниха доста сериозно в 4 случая – руската анексия на Крим, гръцката дългова криза, сирийския военен конфликт и “бежанската” инвазия. И при 4-те кризи Европа се държа или мекушаво, или неадекватно. Учудващо ли е тогава, че британски гласоподаватели са променили мнението си? Но европейските лидери изобщо не сметнаха за необходимо да потърсят вината и в себе си. (Спомням си една среща с евродепутата Светослав Малинов непосредствено след Брекзит, на която той обясняваше как британците са изцяло виновни и как ей сега върху тях ще се стовари едва ли не “оня гибелен гняв” на Европейската комисия. А когато пишещият тези редове съвсем кротко попита дали и ЕС няма вина, посочвайки тези четири кризи, получи отговор от типа “виждате ли злорадството на евроскептиците”.)

Нещо повече, нелепият начин, по който разни юнкери и ферховстади се зъбят на Великобритания и очакват тя да наведе глава (сякаш не е петата икономика в света, ядрена сила и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, а някаква полуколония от Третия свят) предизвиква доста тъжни размисли. Като например, че брюкселските еврочиновници си мечтаят да постъпят с Обединеното кралство така, както навремето Съветския съюз постъпи с Унгария (1956 г.) и Чехословакия (1968 г.). И тук вече може да се спори кое е по-страшно – самата мечта или абсурдността да вярваш, че тя може да бъде реализирана.

Краят вече се вижда на хоризонта (едва ли ще се стигне до втори референдум, защото това би било страшен срам за британците), затова нека да видим какво ще струва на едната и на другата страна.

Брекзит е катастрофа. И за Великобритания, и за ЕС. Просто измеренията (количествени и качествени) на тази катастрофа са различни.

За Великобритания последствията биха били следните: риск от териториални загуби – като начало Гибралтар, после и Шотландия; възможна засилена емиграция на британски граждани и фирми (респективно, бизнеси) към ЕС; нагнетяване на вътрешно напрежение – да не забравяме, че почти половината британци искат оставане в ЕС, така че всяко финансово и икономическо неблагополучие през първите години ще бъде обяснявано с излизането от Евросъюза. Като цяло, картината изглежда притеснително, макар че в средно- и дългосрочен план решението може да донесе позитиви.

Какво да очакваме обаче за ЕС?

Първо, отслабване на международната сцена – Евросъюзът остава само с един постоянен член на Съвета за сигурност на ООН (Франция) и една ядрена държава (отново Франция). Общият БВП на ЕС намалява с над два и половина трилиона щатски долара, и по този показател ЕС започва сериозно да изостава от САЩ, като Китай вече усилено му “диша във врата”.

Не по-малко сериозен обаче е и психологическия фактор. Прецедентът с напускане на страна-член няма как да не навреди на имиджа на ЕС. А от това директно печелят другите основни геополитически играчи – САЩ, Китай, Русия, Турция, Иран, Израел… Не е без значение и как ще протече завърши фактическият развод между Брюксел и Лондон – дали със запазване на приятелски отношения или с драма. Дано да е първото, но по-вероятно изглежда второто. При което, забравеният кошмар на британските визи за български граждани отново се завръща като реална, макар и не много вероятна опасност. Разбира се, Европейската комисия се кълне, че няма да има двоен стандарт при визовите отношения с Великобритания, но, както виждаме, в този си мандат ЕК рязко загуби доверие.

Затова нека по-бързо да свършва тая мъка – и Брекзит, и мандата на Европейската комисия.

*”Каналът” е названието на морската ивица, която отделя Британските острови от европейския континент. Нарича се така и на двата крайбрежни езика – La Manche – фр., The (English) Channel – англ.

Германия разочарована от план Б на Мей за Брекзит, предлага втори референдум

Германският министър на правосъдието Катарина Барли заяви, че е разочарована от плана на британския премиер Тереза Мей за излизане от безизходицата за Брекзит и предложи Великобритания да проведе втори референдум, съобщава “Ройтерс”.

Вчера Тереза Мей се опита да сложи край на парламентарната безизходица във връзка с излизането на Великобритания от Европейския съюз, като предложи да се търсят допълнителни отстъпки от Европейския съюз за плана за предотвратяване на митнически проверки на ирландската граница.

“Да, разочарована съм … това не е пътят напред“, коментира Барли и допълни, че Мей е пропуснала възможността да събере подкрепа за споразумението за Брекзит, договорено с ЕС.

Барли, която има както германско, така и британско гражданство, коментира, че проектоспоразумението няма да бъде променено. Но тя добави, че може да има свобода на действие по отношение на времето, ако се проведе втори референдум. “Това може да успокои ситуацията“, изтъкна тя.

От своя страна германският министър по европейските въпроси Михаел Рот също е изразил разочарованието си от речта на Мей в британския парламент, отбелязвайки в “Туитър”:

“Къде е план Б? Просто питам за един приятел…”

Говорителят на германското правителство заяви късно вчера, че Германия продължава да се застъпва за организирано излизане на Великобритания от ЕС и че очаква британското правителство скоро да постигне споразумение по предложения, подкрепени от мнозинството в парламента.

Германският канцлер Ангела Меркел каза в събота, че ще направи всичко възможно, за да гарантира, че Великобритания ще излезе от ЕС със споразумение.

Лейбъристите ще настояват за предсрочни избори във Великобритания

Oсновната опозиционна сила във Великобритания, Лейбъристката партия, обеща да продължи да настоява за предсрочни парламентарни избори с цел излизане от задънената улица за Брекзит.

В същото време тя остави отворена възможността да подкрепи нов референдум за членството на страната в Европейския съюз, предаде ДПА.

Във вторник британският премиер консерватор Тереза Мей претърпя съкрушително поражение в Камарата на представителите, която отхвърли с голямо мнозинство договореното от нея споразумение за Брекзит.

На следващия ден долната камара на британския парламент все пак отхвърли внесения от лейбъристите вот на недоверие срещу Мей.

“Вотът на недоверие в сряда бе само началото на усилията на лейбъристите да постигнат парламентарни избори”, каза днес министърът в сянка на партията за Брекзит Киър Стармър в реч пред ляв мозъчен тръст. Той подчерта, че изборите са “наш приоритет като единствения начин за (осигуряване) на радикалната промяна, от която тази страна се нуждае”.

В същото време Стармър направи уговорката, че лейбъристите може в крайна сметка да подкрепят нов референдум за Брекзит, тъй като това е единият от “само двата оставащи варианта”, наред със запазването на близки икономически връзки с ЕС.

Британската министър-председателка отхвърля призивите за свикване на предсрочни избори и казва, че ще търси консенсус в разговорите с всички партии.

Вчера обаче се засилиха спекулациите, че Мей все пак може да свика избори. В. “Файненшъл таймс” писа, че високопоставени представители на правителството тази седмица са “обсъдили извънредни планове за избори”.

Стармър каза още днес, че отлагането на Брекзит, предвидено за 29 март, сега изглежда неизбежно

Великобритания гласува план Б за Брекзит на 29 януари

Британският парламент ще дебатира по така наречения план Б на премиера Тереза Мей за Брекзит на 29 януари и още същия ден ще го подложи на гласуване.

Това съобщи в парламента лидерът на Камарата на общините Андреа Ледсъм, предаде Ройтерс.

Ледсъм заяви, че в понеделник британският премиер ще внесе в парламента предложението си за план Б и ще обяви следващите си стъпки.

“За вторник, 29 януари, е предвидено целодневно разискване по предложението, което ще бъде внесено за одобрение”, каза Ледсъм в парламента.

Миналата седмица Камарата на общините отхвърли с голямо мнозинство договореното от Мей споразумение с ЕС за условията на Брекзит.

Къде Brexit ще удари най-силно ЕС?

Ефектът от излизането на Великобритания от ЕС варира сред различните региони и политики в общността – за някои рисковете са повече, за други по-малко.

Анализ на отражението прави Комитетът на регионите в свой анализ, до който достъп е получило европейското издание Politico.

В документа е записано, че има сериозен риск отделните държави да се разделят в позициите си в търсене на по-благоприятни условия за Brexit в следващата фаза на преговорния процес.

Досега общността демонстрираше желязно единство по отношение на правата на гражданите, финансовите ангажименти на Лондон и границата между Северна Ирландия и Република Ирландия, посочва изданието. Според цитирания от него анализ обаче единната позиция трудно ще бъде удържана, защото всяка държава, всеки регион дори, може да има различни интереси.

Европейските лидери са наясно с тази заплаха. Президентът на Франция Еманюел Макрон предупреди преди дни, че страните от ЕС трябва да останат заедно, или ще бъде постигнато споразумение, което е в ущърб на ЕС, тоест на всички. Преди това и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер изказа своите опасения, че в опит да постигнат по-добри условия британците ще работят умишлено да нарушат целостта на блока.

От Комитета по регионите са посочили и най-уязвимите точки на ЕС при Brexit. Очевидни са областите като търговия, селско стопанство и рибарство, както и намаляването на европейския бюджет след излизането на Великобритания, която е нетен вносител.

Ясни са и най-близките страните, които ще са изложени на сериозен риск –  Ирландия, Белгия, Холандия, Германия и Франция.

Но картината на Комитета по регионите е много по-комплексна. Търговията например се разглежда на ниво региони тогава стават ясни пълните измерения на кризата, която може да предизвика твърд Brexit.

За Кипър например Великобритания е вторият най-голям търговски партньор и първи по отношение на доставка на услуги и инвестиции. Полша също вече изказва притеснения от Brexit и по-точно какво влияние ще окаже на полската провинция Люблин при свиване на износа на селскостопански продукти.

Великобритания е третият по големина инвеститор в Швеция и седмият на инвестиционния пазар в страната. Вторият по големина пазар за стоките на испанската Мурсия – 75% от износа на хранителни продукти и селскостопански стоки от провинцията се насочва към британския пазар.

Във Фландрия също посочват,че търговско споразумение с Великобритания е от ключово значение, защото твърд Brexit ще коства 42 хил. работни места. Дори и със сделка белгийската провинция ще понесе загуби, но по-ограничени – до 10 хил. работни места, изчисляват местните власти. Износът към Обединеното кралство се оценява на 27,6 млрд. евро годишно.

Ирландия е прекалено зависима в много отношения – само за пример в областта на енергетиката – 89% от петролните продукти и 93% от газа страната получава от Великобритания. От 2007 година двете страни имат общ енергиен пазар и Brexit със сигурност ще застраши енергийната сигурност на Ирландия.

Отношенията между ЕС и Великобритания не са само търговски. Негативен ефект се очаква по отношение на туризма (ефектите са най-видими за провинции в  Испания – Балеарските острови, Гърция и Кипър), за работните места на европейците във Великобритания и т.н.

В испанската провинция Андалусия вече коментират отношенията с Гибралтар, който е британска територия и според изчисленията близо 59% от испанците, работещи там, са застрашени.

Къде е България?

Според първите данни на българското Министерство на икономиката Великобритания е десетият по големина пазар на българските стоки през миналата година. През първото полугодие на 2017 година има излишък в търговските отношения с Острова, като износът е на стойност 313,8 млн. евро, а вносът – 240 млн. евро. Сред основните стоки, които изнасяме към Великобритания, са столове, медикаменти и селскостопански стоки (по данни за 2016 г.).

По данни на БНБ през 2016 година британските инвестиции у нас са на стойност около 92 млн. евро. 273 хил. британци са посетили страната ни с цел туризъм.

investor.bg

Мей планира договор с Ирландия за отпадане на “предпазната мярка“

Тереза Мей планира да сключи двустранен договор с ирландското правителство, който да позволи да отпадне спорната мярка за ирландската граница от сделката с ЕС за Брекзит.

Това пише в. “Сънди таймс”, който се позовава на сътрудници на британския премиер, предаде Ройтерс.

Според източниците такъв договор ще помогне да се преодолее съпротивата срещу плана за Брекзит на бунтовниците в Консервативната партия и на Демократичната юнионистка партия (ДЮП), която подкрепя правителството на малцинството на Мей.

Много консерватори и ДЮП са против разпоредбата в сделката по развода, която според ЕС е гаранция, че няма да има твърда граница между Република Ирландия и Северна Ирландия.

Лейбъристите обещаха да продължат да настояват за избори във Великобритания

Основната опозиционна сила във Великобритания, Лейбъристката партия, обеща да продължи да настоява за предсрочни парламентарни избори с цел излизане от задънената улица за Брекзит.

В същото време тя остави отворена възможността да подкрепи нов референдум за членството на страната в Европейския съюз, предаде ДПА.

Във вторник британският премиер консерватор Тереза Мей претърпя съкрушително поражение в Камарата на представителите, която отхвърли с голямо мнозинство договореното от нея споразумение за Брекзит.

На следващия ден долната камара на британския парламент все пак отхвърли внесения от лейбъристите вот на недоверие срещу Мей.

“Вотът на недоверие в сряда бе само началото на усилията на лейбъристите да постигнат парламентарни избори”, каза днес министърът в сянка на партията за Брекзит Киър Стармър в реч пред ляв мозъчен тръст.

Той подчерта, че изборите са “наш приоритет като единствения начин за (осигуряване) на радикалната промяна, от която тази страна се нуждае”.

В същото време Стармър направи уговорката, че лейбъристите може в крайна сметка да подкрепят нов референдум за Брекзит, тъй като това е единият от “само двата оставащи варианта”, наред със запазването на близки икономически връзки с ЕС.

Британската министър-председателка отхвърля призивите за свикване на предсрочни избори и казва, че ще търси консенсус в разговорите с всички партии.

Вчера обаче се засилиха спекулациите, че Мей все пак може да свика избори. В. “Файненшъл таймс” писа, че високопоставени представители на правителството тази седмица са “обсъдили извънредни планове за избори”.

Стармър каза още днес, че отлагането на Брекзит, предвидено за 29 март, сега изглежда неизбежно.

Йотова предрече проблеми за българите на Острова при Brexit без сделка

При Brexit без споразумение голяма част от българите във Великобритания няма да могат да работят или да продължат обучението си.

Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова пред БНР.

„Година и половина бяха водeни много тежки преговори, много неща се изговориха, много са и прогнозите сега. Имам усещането от няколко дни, че Европа, която беше заинтересована повече да има споразумение, сега е втвърдила позицията си и като че ли сега повече иска да има Brexit на всяка цена“, каза Йотова и определи това като катастрофално.

„Великобритания ще загуби евентуалното си привилегировано отношение, каквото имат страни, които са съседни на ЕС, но не са в него. Един твърд Brexit означава плащане на изключително висока и трудна цена. След Втората световна война в момента Великобритания е в най-ключовия си период. И никой не може да изчисли какви ще бъдат загубите както за гражданите на страната, така и за гражданите на ЕС. След гласуването онази вечер категорично ясно е едно – всички предварителни разговори и договорки с Великобритания от страна на страни-членки на ЕС за учещи и работници отпаднаха само с едно гласуване“, каза още вицепрезидентът.

Йотова посочи, че е разтревожена за съдбата на българите във Великобритания. „Трябва да се поставят определени условия пред Великобритания за правата им. Защото третирането на страната като трета държава след Brexit ще постави в невъзможност една голяма част от тези хора да работят или да продължат обучението си. А това е фатално, защото касае човешки съдби. Затова когато политиците говорят, трябва да внимават какво говорят“, каза още Йотова.

При “твърд” Brexit ще ви трябва зелена карта, за да пътувате с колата си във Великобритания

Европейците, които ще пътуват с автомобилите си във Великобритания в случай на Brexit без споразумение с ЕС, ще трябва да имат “зелена карта”, предупреди Британската асоциация на застрахователните дружества.

Милиони британци, които ще пътуват в държавите от ЕС, също ще трябва да се снабдят с допълнителни документи след 29 март 2019 година, ако Обединеното кралство излезе от Европейския съюз без споразумение, твърдят английски застрахователни фирми, предаде БГНЕС.

Генералният директор на Асоциацията на британските застрахователи Хю Еванс заяви следното:

“Тъй като изглежда все по-възможно Великобритания да напусне ЕС без споразумение, бихме желали всичките ни клиенти да са информирани за това и какво то означава за тях. Ако живеете в Северна Ирландия и шофирате в Република Ирландия, или в която и да било друга държава от Европейския съюз, ще ви трябва “зелена карта”, с която да докажете, че имате застраховка. Тя ще се издава безплатно към застраховката”.

Миналата година Великобритания се договори с европейските застрахователни власти да премахнат необходимостта от “зелена карта” в случай на Brexit без споразумение. Но този документ все още не е ратифициран от Европейската комисия.

В момента без зелени карти се пътува във всички държави-членки на ЕС, Андора, Швейцария и Сърбия.

Холандската Phillips затваря завод за бебешки продукти заради Brexit

Холандската компания за медицински продукти Phillips обяви по-рано днес, че възнамерява да закрие своя завод за бебешки продукти във Великобритания заради хаоса около Brexit,

като по този начин ще остави без работа стотици свои работници, съобщава Sky News.

Компанията е притеснена от възможността за излизане на Обединеното кралство от пределите на Европейския съюз (ЕС) без сделка, но подчерта, че все пак това не е единствената причина.

Phillips е взела това решение само 48 часа след като британският парламент отхвърли чрез гласуване предложението на премиера Тереза Мей, което беше одобрено от Брюксел.

Във Великобритания Phillips разполага с повече от 1500 работника, като в момента, онези служители, които ще бъдат засегнати от промените, извършват консултации с ръководството за евентуално съкращение.