ДОкументи за работа в англия
Brexit Избори 2021

Ирландската мечта се превръща в кошмар за сезонните работници от Източна Европа

date_range Saturday, 19 December , 2020 person_outline BG Media London bookmark_border Етикети ,
моркови



Работници, наети да берат плодове и гъби в Ирландия, се оплакват от изтощително работно време, ниско заплащане и трудни взаимоотношения с работодателите си, показва четиримесечно разследване на Балканската мрежа за разследваща журналистика и “Ноутуърти”.



Всяко лято от 2016 до 2019 г. Елена (името е сменено – бел. ред.) лети до Ирландия, за да бере ягоди и /други плодове за “Кийлингс” – една от компаниите-гиганти в ирландската земеделска индустрия, основана преди век край Дъблин.

За труда си Елена получава много повече, отколкото би взимала в родната си България, но работата понякога е “кошмар”, казва тя.

В интервю за Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР) и “Ноутуърти” Елена си спомня препълнените фургони, предназначени за кратка почивка от полската работа и продължителните работни дни. Тя помоли да не публикуваме истинското й име от притеснение, че няма да може да си намери работа.

Случва се работният ден да продължи 13-14 часа, а някои работници се прибират чак към 9 вечерта, тъй като има само един бус, който ги извозва обратно.

“Връщаш се, ядеш и лягаш”, казва Елена. “Всички са там заради парите.”

Макар фермите за плодове и зеленчуци да заемат под 1% от ирландската земеделска земя, те вливат значителни средства в икономиката с оборот от над 476 милиона евро и 6600 пряко заети в сектора за миналата година.

Но настоящото правителство има амбициозна стратегия за разрастването им с 60-процентно увеличение на първичното производство и разкриване на 23000 работни места по веригата за доставки през следващите 10 години.

През май 2017 г. Майкъл Крийд, тогавашният министър на земеделието, заяви, че инвестицията в хората е “ключова” за успеха на тази стратегия.

Разследването на БМРР и ирландската платформа за разследваща журналистика “Ноутуърти” обаче показва, че не всички са част от това уравнение. Работниците мигранти, на които големите производители разчитат за събиране на реколтата, се чувстват предадени от системата. След четири месеца работа можем да разкрием:

Преживяванията на източноевропейските берачи на гъби и плодове, които разговаряха с нас.Спорни работодателски практики във фермите за гъби в граничния регион със Северна Ирландия, документирани в продължение на две години от изследователски екип от Ирландия и Обединеното кралство

Проучване на Teagasc – Ирландската служба за развитие на селското стопанство и храните от 2018 г., получено по реда на Закона за достъп до информация, според което фермите за плодове и зеленчуци срещат трудности при набирането на персонал, а част от причините са ниските заплати, лошите условия на труд и настаняване и лошото управление на човешките ресурси.

Анализ на данни, получени от правителствената Комисия по трудови отношения по реда на Закона за достъп до информация показва, че от 2017 г. досега над 3300 работници не са получили пълните си възнаграждения, а неизплатените надници се равняват на близо 185 000 евро.

Потърсени за коментар от БМРР и “Ноутуърти”, от “Кийлингс” защитиха условията в техните ферми. Според генералния мениджър Каролин Кийлинг компанията е увеличила броя на фургоните, използвани за почивка на полето заради пандемията от COVID-19, а преди да дойдат в Ирландия, всички техни работници са добре информирани за “наднорменото работно време”, необходимо, за да бъдат събрани определени земеделски култури навреме.

По следите на парите

България е не само най-бедната членка на Европейския съюз – населението й е едно от най-бързо свиващите са в света, като прогнозите са да намалее с почти една четвърт между 2019 и 2050 г.

Този спад се дължи не само ниската раждаемост, типична за Европа, но и високата смъртност и масовата емиграция.

Анализаторът Боян Юруков и икономистът Георги Ангелов от базирания в София Институт за пазарна икономика изчисляват, че около 1.3 млн. българи живеят в чужбина – предимно в Европа. Населението на България е 7 милиона души.

Приблизително 30% от българите, които работят в Европа, са сезонно заети в селскостопанския сектор, сочат данните на българската Федерация на независимите синдикати в земеделието за 2018 г..

Нещо повече, българската икономика разчита на тях, като парите, които българите изпращат у дома през последните години надвишават преките чуждестранни инвестиции в страната – само за първите 9 месеца на 2019 г. частните трансфери от чужбина възлизат на 920 милиона евро.

Положението не е по-различно в съседна Румъния, която заедно с Латвия се нарежда на трето място в ЕС по дял емигрантски пари в икономиката за 2019 г. – 3.3% от БВП. Пред нея са единствено България и първенецът Хърватия, където паричният поток от работа в чужбина възлиза съответно на 3.4% и 6.6% от БВП.

Не е чудно, че мнозина търсят работа в градините и полетата на Западна Европа. Българските работници разказват, че в Ирландия изкарват средно 1200 евро на месец – в сравнение с 900 лв или 450 евро средно за сектора дома. Ситуацията в Румъния е подобна, а сезонната миграция води до остър недостиг на работна ръка у дома.

“Мога да кажа, че в момента в [румънската] провинция е по-лесно да намериш човек за мениджър на мултинационална компания, отколкото селскостопански работник”, казва Флорин Константин, основател на AGXecutive, фирма, която търси и обучава кадри за земеделския бизнес.

Според Мадлен Николова, докторант в университета Шефийлд, Обединеното кралство и Ирландия са предпочитани дестинации за българските работници, за разлика от Гърция, Испания и Италия, където условията могат да бъдат и много по-лоши.

“Много от тези хора всъщност имат работа в България, но заплатите са така унизително ниски, че работниците в шивашките цехове например взимат неплатен отпуск, за да работят на полето в Гърция, Испания или Великобритания – само за да си позволят отопление през зимния сезон”, казва Николова, съавтор на изследване върху трудовата експлоатация в шивашката промишленост, частните охранителни услуги и кол-центровете в България.

Съсипващи” условия на живот и труд

Експлоатация обаче има и в чужбина.

Общоевропейско разследване от 2020 г. разкри вероятна мрежа за трафик на хора с цел трудова експлоатация с 44 заподозрени организатори и над 300 жертви, много от тях от България, Полша и Румъния.

През октомври 2016 г. румънският гражданин Йоан Лакатуш бе осъден на 30 месеца затвор за трафик на хора с цел работа “на черно” в овощните градини на окръг Арма, Северна Ирландия. Жертвите на Лакатуш са принуждавани да работят по 70 часа седмично и да живеят по петнайсет души в квартира с една тоалетна, един душ и ограничено количество студена храна.

Въпреки че в република Ирландия в последните години няма подобни случаи, наемните работници от чужбина все още се сблъскват с много проблеми. Това важи особено за берачите в гъбените ферми – най-значимия сектор в ирландското зеленчукопроизводство, показва работата на учени и активисти в областта на трудовите права.

“Във фермите за гъби в от двете страни на границата все още има хора, които продължават да работят в тежки условия, срещу ниско възнаграждение и без адекватна трудово-правна защита. Практиките на работодателите са далеч от идеални”, казва д-р Стефан Блуумър от университета в Ълстър. Той се позовава на проучване сред 51 берачи на гъби от България, Румъния, Латвия, Украйна и Литва, извършено в периода 2018-2020 г.

Проблемът излезе на бял свят за пръв път през 2006 г., когато профсъюза SIPTU и Центъра за правата на мигрантите в Ирландия (MRCI) протестираха срещу условията на труд на берачите, включително изтощителното работно време и ниското заплащане.

Благодарение на медиацията на Центъра за правата на мигрантите, близо 450 работници успяха да получат полагащи им се със задна дата възнаграждения в общ размер на 250 000 евро от около 20 ферми.

А университетско проучване на условията на труд в северноирландските ферми за гъби от 2014 г. показа, че берачите там също се сблъскват със сходни проблеми.

Условията, които работниците описват днес, не са се променили много, казва Едел Макгинли, директор на MRCI. Центърът стои зад трансграничния проект Crossing Borders, Breaking Boundaries, изследващ условията на труд на работниците мигранти.

Блумър от своя страна посочва, че дори някои работници да получават “достойна надница”, мнозина са “физически съсипани” от дългите часове труд и лошите условия за настаняване. Берачите често страдат от бъбречни заболявания и проблеми със зрението, причинени от ниските температури и лошото осветление в гъбарниците.

Болките в гърба и врата, кожните алергии и респираторните проблеми са също често срещани, показва изследване на университета в Ълстър от миналата година.

Полина Малчева, която отговаря за българската общност в неправителствената организация Community Intercultural Programme в Северна Ирландия посочва, че болките в гърба и китките са типичен проблем сред българските работници.

В 99% от случаите хората чакат да се върнат в България, за да потърсят помощ, обяснява Малчева: “Здравеопазването е скъпо [в Ирландия] и на всичкото отгоре, за да отидеш на лекар трябва да преведеш всичките си документи. Много е трудно и затова много от тях [случаи на професионални заболявания] остават неоткрити.

Работничка, пожелала да запази анонимност, разказа пред БМРР и “Ноутуърти” как е прекарала “много тежък грип” в Ирландия преди няколко години, но нито един местен лекар не пожелал да я прегледа. В края на краищата тя успяла да намери специалист в съседен окръг – човек от Източна Европа, но тъй като отпускът й по болест бил само 3 седмици, е трябвало да се върне на работа болна.

Страхът да се оплачеш

Въпреки тежките условия, работниците рядко се оплакват, тъй като се страхуват от последствията. Преките началници във фермите често са или от тяхната националност, или говорят общ за мигрантите език – например руски.

Ирландското обединение на производителите на гъби – CMP, в което членуват 90% от фирмите в страната, не отговори конкретно на въпрос на БМРР и “Ноутуърти” дали темата за отношението към работниците мигранти е повдигана сред членовете му. CMP заяви, че всички техни членове “спазват високи стандарти” и се подлагат на независим одит от организациите за етични стандарти в търговията Bord Bia и Sedex.

“Членовете ни спазват изискванията за етична търговия на Sedex, един от най-широко разпространените стандарти за социален одит в света”, казват от CMP.

Едел Макгинли от Центъра за правата на мигрантите в Ирландия обаче припомня, че сезонната работа в Ирландия е “животоспасяваща” за мнозина, които не успяват да изхранят семействата в родните си страни.

“Когато рискуваш да изгубиш този доход и децата ти да останат гладни, често си готов да се примириш с всякакви условия”, казва Макгинли. “Хората не искат да вдигат шум.”

Според изследване на условията на труд в сектора, осъществено от ирландската агенция Teagasc през 2018 г., производителите на плодове и зеленчуци в Ирландия срещат трудности при набирането на персонал, а част от причините са ниските заплати, лошите условия на труд и липсата на адекватни политики за човешки ресурси.

Докладът събира информация от 20 компании, включително производители на гъби и плодове. Много от тях твърдят, че им е “невъзможно да вдигнат заплатите и да подобрят условията на труд, което от своя страна не им позволява да привлекат нужния персонал.”

“Положението е допълнително влошено от неадекватните политики в областта на човешките ресурси, липсата на подходящи места за настаняване на новите работници и общата нужда от професионализация в отношенията с работниците”, пише още в доклада.

Проверки на Комисията по трудовите отношения – WRC, независима организация, която следи спазването на трудовото законодателство, показват, че проблемите не са ограничени до гъбопроизводителите.

Нито само до ниското възнаграждение – понякога работодателите забравят да платят изобщо.

Данните от проверките на WRC сред производителите на гъби и плодове сочат, че от 2017 г. досега над 3300 служители не са получили полагащите им се възнаграждения. Общият размер на дължимото възлиза на 184 466 евро.

От един от докладите на комисията от 2019 г., предоставен на БМРР и “Ноутуърти”, става известно, че работниците във ферма за гъби в окръг Каван са трудили повече от 48 часа в рамките на седем дни – нарушение на закона. Практиката е преустановена, твърди докладът.

През октомври 2019 г. Съдът по трудови спорове в Ирландия отсъди в полза на румънска работничка от ферма за гъби в Ко Триперари. Магистратите приеха за доказано, че тя редовно е работила по 80 часа на седмица, а работодателят беше осъден да я компенсира.

От 2015 г. още четиринайсет спора, разгледани от съда или от Комисията по трудови отношения, са били решени изцяло или отчасти в полза на работниците. Това показва проверка в базата данни на WRC онлайн. Споровете най-често са за възнаграждения, за обезщетения за уволнение или върху продължителността на работното време.

Анализът на данни от базата показва, че от 77 спора в сектора, разгледани от 1988 г. до днес, около 30 са разрешени в полза на работодателя. Най-много от жалбите са за неправомерно уволнение, но работниците често търсят правата си заради дискриминация, неизплатени възнаграждения и липса на почивки.

Без профсъюзна защита

Експертите са на мнение, че липсата профсъюзна защита за сезонните работници е основна пречка пред подобряване на положението им.

Според Мик Браун, организатор в един от големите профсъюзи в Ирландия – SIPTU, наемните работници от чужбина са “напълно изолирани” и “не говорят с никого от страх, че ще загубят работата си”. Това прави опитите на профсъюзите да достигнат до тях много трудни.

“Тях не ги е страх просто да се обединят, тях ги е страх да говорят изобщо”, казва Браун.

Рона Маккорд, координатор в Unite – най-големия профсъюз в Обединеното кралство – описва срещата си с български работници така: в задната стаичка на кръчма далеч, далеч от квартирите им от страх преките им началници да не разберат.

“Мотивите на тези хора са икономически, те трябва да оцелеят и се страхуват да не загубят работата си”, казва Маккорд. “Изключително трудно е да установиш контакт с техните среди.”

“Те няма къде да намерят подкрепа, в повечето случаи нямат право на социална помощ, нямат семейство тук. Уволнението може да ги съсипе. Затова са склонни да търпят много неща.”

Александър Хомиц, активист за трудови права, който говори руски, съпровожда екип на Unite и български активисти в мисията им да се свържат с работниците на “Кийлингс” това лято. Групата посещава някои от местата за настаняване в Дъблин и Лаут, но е посрещната изключително враждебно, разказва той.

“Преките началници посрещаха връщащите се от полето хора и още от вратата ги предупреждаваха да не говорят с нас. Ние бяхме там просто да им дадем брошури с информация за основните им права.”

В отговора си до БМРР и “Ноутуърти” Каролин Кийлинг, генерален мениджър на компанията, заяви, че “Кийлинг” уважава конституционното право на всички работници да членуват в профсъюзи” и българските работници могат да ползват услугите на специално назначен координатор за българската общност, мениджър “Човешки ресурси”, който е български гражданин, както и на денонощна гореща линия за подаване на анонимни сигнали в “Кийлингс”.

Тя посочи още, че заради COVID-19 посещенията на външни лица в квартирите това лято са били забранени и всички работници са били наясно с правилата.

Елена – българката, която разказа за условията на труд в “Кийлингс”, както и нейният сънародник Милко Пагуров от Пловдив, работил за компанията през 2018 г., като цяло са доволни от работата си там.

Ирландската мечта се превръща в кошмар за сезонните работници от Източна Европа

© Noteworthy

Същевременно обаче ги смущава, че преките им началници често фаворизират определени работници.

37-годишният Пагуров разказва, че той и приятелката му са били уволнени на края на втория месец от тримесечния си договор, без да получат никакви обяснения от преките си началници, нито информация за правата си.

“Вместо да ти помогнат, те пречат” каза Пагуров, “Единственото, което очаквах от тях, беше да си свършат работата. Почувствахме се използвани”, кава Пагуров.

И той, и Елена споделят за други случаи на предсрочно прекратени договори.

Според полската агенция за набиране на персонал, която набира хора за “Кийлингс” и в България, подобни случаи са рядкост. Ако възникнат обаче, на работника се предлага сходен ангажимент в Обединеното кралство за същите пари.

Пагуров потвърждава това. Той и приятелката му получават оферта от друга ферма в Шотландия, но отказват, тъй като им се налага да похарчат още пари, за да се преместят, без да са сигурни, че условията на труд ще са добри.

Каролин Кийлинг посочи, че всеки работник преминава през “стандартен осемседмичен пробен период, който защитава правата и на двете страни” и че 95% от всички сезонни работници през периода 2017- 2019 са работили до изтичането на договорите си.

Таксите на агенциите – в брой

И Милко Пагуров, и Елена са заплатили на агенцията, наела ги в България такси в размер между 250 и 530 лева (около 125 – 270 евро) – независимо от факта, че по закон таксите за набиране на персонал се дължат от работодателя.

Елена е платила такса от 530 лева през 2017 г. и по 470 лева за всяка от следващите две години.

Пагуров споделя, че макар условията на труд да са били ясно поставени, той е бил озадачен от изискването да плати такса на агенцията от 250 лв в брой.

Според полската агенция, тази такса е по избор на клиента и е за преводачески услуги.

“Таксата за работника става все по-ниска с всяка година и от 2021 г. “Кийлингс” ще покрива по-голямата част от нея”, отговори в имейл до БМРР и “Ноутуърти” собственикът на агенцията Ричард Собиеховски. “От 2021 г. работниците ще плащат само такса от 85 евро за [преводачески] услуги.”

Според Собиеховски, преди заминаването си работниците получават подробна информация за условията, които ги очакват.

“Те трябва да имат предвид, че това е земеделска работа без фиксирано работно време, и че ангажиментът им може да се промени поради лошо време или слаба реколта”, пише той.

Каролин Кийлинг подчерта, че “Кийлингс” набира работниците си през “уважавани посредници”, които рекламират позициите, интервюират кандидатите и следят за спазването на всички административни изисквания.

Преди да напуснат България, работниците могат да се възползват от услуги по избор, за които се дължат административни такси, като превод на документите и осигуряване на транспорт до Дъблин, допълни Кийлинг.

“Кандидатите са винаги информирани за цената на тези услуги, както и за факта, че могат да организират собствен транспорт и превод на документите си”, подчерта тя.

Въпреки случилото се и Елена и Пагуров все още мечтаят за Ирландия. Месец след като са уволнени от “Кийлингс” през 2018 г., Пагуров и неговата приятелка се връщат отново в Ирландия. Те намират работа в туристическата индустрия през фейсбук групата на българската общност в Дъблин.

В момента Елена живее и работи в България, но мечтае да се върне в Ирландия с двете си деца.

Много искам да се върна, казва тя. – “Ирландия е толкова спокойна държава.”

Това разследване е осъществено с безвъзмездната помощ на фонда IJ4EU. Международния прес институт (IPI), Европейския журналистически център (EJC) и другите им партньори не носят отговорност за съдържанието му.


Източник : Дневник | Фотокредит : Google

Реклама

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook, Twitter,Google+ или да използвате нашия RSS канал за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.

Спонсорирани публикации